Днес е разпети петък, ден в който ние трябва за пореден път да си припомним страданията на нашия Господ Исус Христос, които изтърпя за нас. Но как можем да си ги припомним след като не сме били очевидци на случилото се? Единствената възможност, която имаме е да отгърнем святите страници на Библията и да прочетем какво пише там.
Всеки човек е грешник (Рим. 3:23) и всеки заслужава смърт (Рим. 6:23) заради греховете си. Това е единственото нещо, което ние заслужаваме като хора. Но за да не си помисли някой, че след като това е така, то означава че цялото човечество е обречено, трябва да споменем делото на Христос. Вместо ние да заплатим тази непосилна за нас цена, Някой друг стори това. Там на кръста Господ Исус проля Своята скъпоценна кръв за нашите грехове. Ние не можем да останем безразлични. Призивът, който имаме е да се стремим да ходим в светлината, понеже сме оставили мрака зад нас. Макар понякога да се случва така, че плътта ни надделява и ние съгрешаваме отново, не трябва да забравяме, че кръвта на Христос може да ни очисти от всеки грях (1 Йоан 1:7).
Замисляме ли се понякога, какъв щеше да бъде живота ни, ако Божият Син не беше умрял на Голгота за нас? Въобще щяхме ли днес да сме живи или поради разпространението на злото, хората щяха да са се самоунищожили? Живот без надежда и смисъл, без любов и светлина; без да има начин за спасение. Всичко, което днес имаме е поради Божията огромна милост. Нашите грехове събудиха Неговият свят гняв, щяхме да бъде унищожени, ако Христос не беше станал умилостивление за нас. Но защо Той отиде на кръста, невинен да умре? Имаше възможност да се откаже, вместо да се жертва. Много хора отхвърлят делото на кръста, защото не го разбират. Те и до днес го считат за безсмислено, все едно нямат нужда от него. Но Господ Исус Христос умря за греховете на всички, поради Своята любов. Никой не е искал любовта Му, Той я даде даром.
Лошите ни мисли, думи и постъпки ни бяха отдалечили толкова от Бога. Една огромна пропаст ни разделяше. Днес обаче имаме възможност да бъдем близо до своя Създател, поради кръвта която се пролята за нас. (Еф. 2:13) Точно тя ни очиства от мръсотията на греха и поради нея имаме възможност да се доближим до Бога. “Без проливане на кръв няма прощение” (Евр. 9:22) Кръвта на овце и козли не е можела да опрости греховете на цялото човечество (Ерв. 10:4). Затова Божият агнец пренесе Себе Си като свята жертва за нас. За прощението е заплатено, само трябва човек да повярва и да го пожелае. Колко много е скъпоценна душата на всеки един от нас за Бога? Да пожертва Единородния Си Син; да накаже Него, вместо нас! Трудно е да проумеем тази жертвоготовна любов. Тя надхвърля нашите представи, защото е божествена. Никога не трябва да забравяме, това което Христос направи за нас. Затова и Той е предвидил начин за възпоменаване на страданията Му. “Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новия завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание” (1 Кор. 11:25)
Още първите християни били обвинявани в канибализъм, защото имало хора които не разбирали символиката на “плътта” и “кръвта” на Христос, която трябвало да ядат и да пият. Днес подобна проблематика почти не се среща. Но от друга страна възниква въпроса: колко от нас изпълняват тази заповед на Господа? Ценим ли пожертваното тяло и кръвта на Божия Син, и възпоменаваме ли Го?
Всеки човек има право на избор. Господ не задължава никого, но Той препоръчва Своята любов в това, че когато бяхме грешници Христос умря за нас. (Рим. 5:8) Дали ние ще оценим и повярваме в Неговото спасително дело на кръста зависи от всеки един от нас.
Разпети петък, време когато си спомняме за страданията на Господ Исус, но и време за благодарност към Него.