Отново ще звънят Великденски камбани. Ще бъдат запалени хиляди свещи и богомолците смирено ще обикалят подир кръста, опитвайки се да си представят какво е било всъщност. Мнозина ще се стараят стриктно да спазят ритуала. На Изток ще боядисват главно червени яйца и ще месят козунаци, а на Запад ще купуват великденски зайци и шоколадови яйца, все в чест на традицията. Стотици хиляди богомолци ще почетат Бога и Църквата като посетят храмовете, облечени в най-новите си и скъпи дрехи.
Разбира се, ще има и такива, които след дълъг и изнурителен пост ще са готови да се изповядат, за да участват в тайнството на причестяването. Празничните дни ще бъдат добър повод за събиране на близки и роднини, както и за благотворителност, с нескритото желание за нея да научат повече хора.
Всичко това е прекрасно, щом като служи за покой на душата и ѝ дава усещането, че е изпълнила дълга си пред Бога. Очевидно сега е Негов ред да се погрижи за нас през останалите 364 дни от годината. Така ли е наистина? Само дни след най-великото събитие в човешката история, Възкресение Христово, най-пламенният и енергичен ученик на Месията (ап. Петър) беше изключително загрижен да узнае какво ще стане с неговия ближен (ап. Йоан). Получи шокиращия отговор: „Ти върви след Мене!”
Денят е необикновен! Милиони християни по света заедно издигат глас на благодарност към Бога, за да отбележат Деня, който направи християнството възможно. Преди това обаче ще трябва да си припомнят онова, което Христос изтърпя на кръста. Заради Неговата славна победа, всички, които се наричат с името Му, имат основанието и надеждата да се надяват на същото – възкресение и вечен живот, и обещание за дом в присъствието на Всемогъщия Бог.
Мисля си, че когато настъпи денят за срещата с Богa, няма да бъде важно как и дали си празнувал Великден, дали си спазил Великия пост и колко дарове си дал. Определено няма да те питат и дали си спазил ритуала – източен или западен. Боя се, че въпросът ще бъде друг. Тъжно ми е, че християните на Изток и на Запад празнуват възкресението на Божия Син по различно време, в зависимост от повелите на календара, по който се ръководят.
Дори и да е така, въпросът не е отправен към непознати християни далече, на изток или запад, а лично към мен, така както бе зададен и на Петър: „Ти обичаш ли Ме? Готов ли си да Ме следваш, каквото и да се случва с този до теб или пред теб?” Никой не може да отговори вместо мен! Както и когато бъда призована пред Големия бял престол.
Не се залъгвам с празни илюзии, че мога да обичам Христос с жертвената любов, с която Той ме възлюби. Защо обаче да не опитам да Го обичам „на дело и в действителност”, поне толкова, колкото собствената Му любов ме принуждава? Ако го правя днес и не се поколебая да го сторя и утре, сигурно не ще се побоя да изповядам, когато се наложи: „Исус Христос е Господ, бе разпънат за мен, но възкръсна, за да извоюва правото ми да бъда на небето. Отиде да ми приготви място. Той никога не лъже. Ще възкръсна и аз, защото никой, който вярва в Него, не ще се посрами”.
Великденските камбани ме изпълват с възторг. Свещите греят тържествено, а грубият кръст блести ослепително. ГРОБЪТ Е ПРАЗЕН.
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
От Изток и Запад пеят: „Жив е!
Запявам и аз… Никой не може да ме спре…
„Нищо велико на света не е извършено без страст.”
Галилео Галилей