Празничната обстановка „крещи“ отвсякъде. Поредната надпревара за повече блясък, нескрита суета и демонстрация на благосъстояние.
Красиво е…Искаш или не, оправяш си настроението. Коледни мелодии звучат отляво и отдясно, основно на английски, във всички възможни жанрове и стилове, дотам, че е трудно да ги разпознаеш.Очаква се да има подаръци, за всички от сърце, в елитните заведения се тропва и хорце. Всичко е в реда на нещата, според очакванията. Все прекрасни преживявания.

Аз пък се замислям за един не дотам популярен аспект на Рождеството и искам да го споделя с вас. Вчера изпитвах съчувствие към всички неуморни служители (специално по-възрастните, нали съм от отбора), които трябваше за поредна година да застанат на амвоните, за да припомнят на пасомите си за едно от най-великите и значими събития в човешката история. Ама нали живеем в специална епоха, където вниманието не се задържа за дълго време, се налага да се измислят какви ли не нови и нови методи, та да бъдем максимално интересни, забавни и оригинални. Тези дни е особено непосилно и за неделните учители, които трябва да сътворят поредната програма, която не бива да се повтаря с предишните, поне докъдето стигат спомените. Все великолепни старания, които наново ме връщат към същността на темата ми и ме карат да изоставя увода и да се съсредоточа в изложението, преди да сте се отегчили от и без това познати наблюдения.

Просто се вгледайте в заглавието, моля! Нека мислите ни този път да се насочат към думата „слава“, колкото и неочаквано и нестандартно да е това.

За да празнуваме днес Рождество Бог приведе в действие съвършен план, който включваше трите личности от божествената Троица (Отец, Син и Свети Дух). Те трябваше да работят в абсолютна хармония и синхрон, за да успеят. Ех, как ни се иска да узнаем как точно са го планирали? Как са минали дискусиите? Колко са траели? Кога и как точно са гласували. Уви, Бог си запазва правото на Суверен и Абсолютен Властелин, и затова за Него е СЛАВНО, да държи нещата в тайна. Ние пък сме любопитни или любознателни, за да искаме да ги узнаем. Трябва да признаем, че за всяко съществено и нужно нам нещо, което касае спасението, сме известени своевременно и на разбираем за нас език. Именно за ТОВА Бог изпрати Сина Си в плът, като човек, та дано да Го възприемем, както беше предвидил.

Знаем ли обаче какво Му струваше? В дните около Рождество обикновено цитираме първите глави от Евангелията и припомняме историята, която всяко добре информирано християнско дете знае.
Какво знаят порасналите деца на Бога?
Питат ли се какво означаваше за Божия Син да остави Своята слава, която имаше отпреди създанието на света?
Какво на практика означаваше да се лиши от „равенството с Бога“?
Какво Му струваше да напусне присъствието на Баща Си?

Няма да коментирам защо това е обяснено от дванадесетият апостол, св. Павел, а не точно в евангелията. Ще се придържам към ключовата дума и тъй като настроението е празнично, ще се задържа само за минута на екзегетиката и тутакси ще се втурна към херменевтиката, да не би някой да се измори.

Колкото и да се напрягаме, няма как да измислим от какво се е лишил Христос, защото самият Павел казва, че знаем отчасти, виждаме през воал,  око не е виждало, ухо не е чувало, и на човешки ум не е идвало (1 Кор. 2:9) какво точно представлява Божията слава. Чели сме за невиждани херувими, серафими, мощни ангели и небесни началства, ала забравяме ли, че всички те са само фон, а същинският център е Божият Син, който стоеше отдясно на Своя Баща и чакаше, за да изпълни волята Му. Защо ли точно с устата на Давид ни казва, че Му е драго (с радост и готовност, пълно покорство) да изпълни тази Божия воля (Пс. 40:8)? Задаваме си безброй въпроси, които крият в себе си други такива. В апотеоза на Христовото смирение, в така наречения химн на Христовото въплъщение (Филипяни 2:6) Павел споменава „равенството с Бога“. С други думи, когато реши да дойде на земята, да приеме човешка плът и да изпълни волята на Баща Си, Исус, Божият Син трябваше да се лиши от равенството си с Бога. Обърнете внимание, това не означава, че човешката същност по някакъв начин навреди на божествената, а просто се касаеше за покорство и реално приложение на това покорство.

Знаете ли, че Исус беше верен на това покорство от началото до самия край? От момента на раждането в обора до кулминацията в Гетсимания, Той гласно и негласно казваше „ДА“ на Своя Баща, като през цялото това време имаше избор да каже „Не!“ Христос, Месията остави славата и се лиши от равенството. Направи го драговолно, знаеше какво ще Му струва. Човекът Исус разполагаше с 33 години, в които до последния момент можеше да си поиска равенството и да поревнува за славата Си, но избра да не го направи. В любимата и най-красива за мен 17-а глава на Йоан, чета, че Христос не само ме възлюби докрай, но и ако съм Негово дете, Той се прославя в мен и ми дава славата Си. И не само това, обяснена е и причината: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно“. Отново е налице идеята за единство, но това означава ли равенство, след като Христос говори за минало време, тоест, славата вече е дадена на Христовите? Да помислим….

Кои са най-популярните и следвани говорители и автори в последното десетилетие? Кои са най-многочислените култове? Защо източната философия, религия и мислене са толкова харесвани на Запад днес? Какво целят йогата, медитацията, техниките за позитивно мислене? Не се ли стремят да изпразнят човешкото съзнание и да се слеят с божествения/космическия/вселенския разум/дух/същност?

И как? Постигат ли го? Успяват ли? Щастливи ли са? Харесва ли им да бъдат богове? Струва си да поговорите с някой от тях, ако ви стигат силите…Ще научите любопитни и странни неща. Ще можете да ги сравните с Библията, но ви предупреждавам, че няма да имат и бегла връзка с Духа на Христос, който е Дух на смирение, послушание и абсолютно приемане на волята на Бога, а не вършене на собствената, човешка воля.

Време е да направя заключение…

В Гетсимания Исус, Божият Син разполагаше с всички последствия, произтичащи от Неговата божествена същност, за да си спести онова, което Му предстоеше. Той определено се беше лишил от небесната слава и пренебрегна равенството с Бога, защото покорството към Отца, по никакъв начин не Му отне нито присъствието на ангелите (които бяха до Него в градината, а сигурна съм и до кръста), нито славата (от евр. кавод, тежест). Това, че отиде на кръста от покорство към Отца и от любов към човеците по никакъв начин не Му отне божествеността, напротив, само Божият Син можеше да изпълни съвършения Божий план. С други думи, славата не е нещо, което ти отнемат, а нещо, което сам избираш да споделиш. Ако Христос не се беше лишил драговолно от Своята слава, днес ние нямаше да можем да се надяваме да споделим Неговата.

В дните на Новата Епоха, когато всеки земен човек се стреми към слава и божественост (съзнателно и подсъзнателно), и е готов да я постигне само и единствено за себе си, без да я дели с никого, жертвайки всичко драгоценно (семейство, деца, чест, достойнство), онези, които се наричат вярващи, за пореден път са изправени пред решението дали ще се стремят към „богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос сред тях, надеждата на славата или ще вървят по широкия път.

Ако се стремите към Христовата слава, бъдете готови
да споделите уханието на обора,
да бъдете неразбрани от роднините си,
да бъдете смятани за луди от съгражданите си,
да бъдете изоставяни от приятелите си,
да бъдете предавани и продавани от мнимите си последователи,
най-ентусиазираните ви ученици да се отричат от вас, когато стане напечено,
да получавате незаслужени шамари,
а възможно е и да ви приковат на кръст по несправедливи обвинения…

За сметка на това обаче, ще разполагате

с ангели, които ще са до вас във всеки един момент,
Божието благоволение, което никога няма да ви напусне,
неочаквани приятели, които ще ви предлагат студена вода в зноен ден и топла вечеря в страшна нощ,
странни самаряни, които не ще ви оставят да лежите на пътя в беда,
напълно непознати, които ще се превръщат в най-близките ви братя и сестри,
с хляб във време на глад,
с надежда в моменти на отчаяние,
с радост в периоди на страдание,

НО най-безценното и великолепното от всичко –

първото, което ще видите, когато отворите духовните си очи за вечността, ще бъде Христовото лице и усмивката Му, за да чуете сладките думи: „Добре дошъл, мили и верни служителю! Моята слава е и Твоя!“

Ще празнуваме ли Рождеството? Да започваме! Готови ли сте да споделяте? Няма да мине без оставяне… 🙂