„Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“(Филипяни 4:6, 7)

Почти всяко едно освобождение, което Бог е извършвал в живота, е ставало постепенно и чрез вяра и изповядване на Божието слово. В Йоан 8:31,32 Исус казва: Ако пребъдвате (постоянствате) в Моето слово… вие наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Псалом 107:20 говори за Господа, че Той изпраща Словото Си и изцелява и спасява от ямата на унищожението.

Ето какво споделя Джойс Майер, световен мисионер с над 4 000 000 последователи: „Преди да ме атакуват тези сковаващи ума мисли, аз вярвах, че според Божието Слово това, че съм жена от Фентън, Мисури, която никой не познава, няма никакво значение и не може да попречи на моя живот и служение (Галатяни 3:28). Знаех, че в точното време Бог ще отваря врати, които никой няма да може да затвори (Откровение 3:8), и че аз ще проповядвам по целия свят практичното, освобождаващо послание, което Той ми е дал. Вярвах, че ще имам привилегията да споделям благата вест по целия свят чрез радиопредавания (не заради това, което съм, а независимо от това, което съм). Знаех, че според Словото Бог избра глупавите и слаби неща, за да посрами мъдрите (I Коринтяни 1:27). Вярвах, че Бог ще ме използва, за да изцелява болни; че децата ни ще бъдат в служение и още много други чудесни неща, които Бог бе вложил в сърцето ми. Когато обаче ме атакуваха тези сковаващи ума мисли, сякаш не вярвах в нищо от това. Мислех си подобни неща: „Най-вероятно всичко това си го измислих. Вярвах, защото така ми се искаше да бъде, а то може би никога няма да ми се случи“. Когато бях освободена от тези страхове, вярата се върна с нова сила в мен. ВЗЕМИ РЕШЕНИЕ ДА ВЯРВАШ.”
„Също и [Светият] Дух ни помага и ни подкрепя в нашата немощ; понеже не знаем как точно да се молим и да пренесем молби, както трябва; но самият Дух посреща нашите прошения и молби и ходатайства в нашите неизговорими силни желания и стенания, твърде дълбоки, за да бъдат изказани.”(Римляни 8:26)

Като християни ние трябва да се научим да вземаме решение да вярваме. Бог често ни дава вяра (продукт на Духа) за неща, с които нашият ум не може съвсем да се съгласи. Умът иска да разбере обясни всичко – защо, кога и как ще се получи. Много пъти, когато Бог не ни дава подобно обяснение, умът отказва да повярва това, което не може да разбере. Често се случва вярващият да знае определено нещо в сърцето си (във вътрешния си човек), но умът му да се бори против това.

Ако ти имаш проблем, аз те насърчавам да се молиш в името на Исус. Чрез силата на Неговата кръв застани против тези „сковаващи ума“ мисли. Моли се по този начин не веднъж, но всеки път, когато усетиш трудности в това отношение. Огнените стрели на дявола никога не свършват и той стреля по нас, когато се опитваме да вървим напред. Затова издигни своя щит на вяра и запомни Яков 1:2-8, където Господ ни учи да искаме от Бога мъдрост по време на изпитания, защото Той ще ни даде и ще Ни покаже какво да направим.

„Зная как да живея и когато съм сит, и когато съм в трудни обстоятелства, зная и как да се наслаждавам на много и да живея в изобилие. Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната да се справям с всяка ситуация, и да съм сит, и да съм гладен, да живея в изобилие и да имам какво да спестя или в оскъдност и нужда. За всичко имам сила в Христос, Който ме подкрепя. Готов съм на всичко и съм способен на всичко чрез Него, Който ми придава вътрешна сила. Само Христос ми е достатъчен в Своята достатъчност.” (Филипяни 4:12, 13)

Правилното мислене ни „въоръжава“ за битка. Да влезеш в битка с неправилно мислене, е като да застанеш на фронтовата линия по време на бой, без да имаш никакво оръжие. Ако направим това, няма да издържим дълго. Израилтяните само хленчели, поради което скитали в пустинята цели четиридесет години, извървявайки път, който отнема само единадесет дни. Те се оплаквали за всяка трудна ситуация и мрънкали пред всяко ново предизвикателство – непрекъснато говорели колко трудно е всичко. Техният манталитет бил: „Моля, направете всяко нещо лесно; не можем да се справим, ако е толкова трудно!“ Аз осъзнавам, че много от вярващите са неделни войни и седмични хленчещи. Те говорят добре в неделя по време на църква с всичките си приятели, но в понеделник и през останалите дни от седмицата, когато е време да „изпълнят думите“, говорени в неделя, и няма кого да впечатлят, се провалят при най-малкото изпитание.

Ако ти само се оплакваш и хленчиш, облечи се с нов начин на мислене, който ти казва: Аз мога да направя всяко нещо чрез Христос, Който ми дава сила. – Филипяни 4:13

Източник: viaranews.com