Думите за любовта, които четем в І Коринтяни 13:4-8, са добре познати на повечето от нас, но открито мога да заявя, че да живея според тях не винаги е било лесно за мен. Това са характеристиките на любовта – издръжлива, търпелива, блага, не завижда, не се раздразнява, не се самоизтъква, не е суетна, нито е груба. Любовта не постъпва непристойно, нито настоява за своите си права или своите си начини, защото тя не търси лична изгода, нито се опитва да прави това, което ѝ харесва. Тя не е докачлива, нито заядлива. Не държи сметка за зло и не се радва в неправдата. Наслаждава се в
истината, понася всичко, с което се сблъсква, винаги е готова да повярва най-доброто за всеки човек, има вечна надежда и никога не отпада.
Като дете не съм знаела за такава любов, не съм виждала такава любов и бях научена да съм подозрителна към всичко. Постоянно чувах, че мотивите на другите хора са скрити и не бива да им вярваме. Колкото повече пораствах, толкова повече се сблъсквах с хора, чието поведение ми доказваше, че подозренията ми са основателни. Дори когато повярвах, аз преживявах разочарование след разочарование, поради откритите и очевидно егоистични мотиви на някои хора в църквата. Макар да трябва да сме много внимателни и съвсем наясно с мотивите на хората, не бива да позволяваме на подозрението да повлияе негативно на начина, по който възприемаме
всички останали.
Прекалено подозрителното естество може да отрови ума ви и да повлияе на способността ви да обичате и приемате другите. Помислете за този пример. Представете си, че ваш приятел ви приближи след църква и ви каже: „Знаеш ли какво си мисли Дорис за теб?“ После този приятел ви обяснява до най-малка подробност всичките неща, които Дорис е говорила за вас. Първият проблем е в това, че един истински приятел никога не би ви занимавал с такива неща,
нито би ви споделил такава информация. Вторият проблем е, че ако вече имате подозрителен ум, ще вярвате на всяка информация, която получите от втора ръка, без изобщо да дадете шанс на „виновния“ да сподели своята страна от историята.След като умът ви е отровен против някой, подозрението във вас все повече расте. Така Сатана завзема територии в ума ви и издига крепости. Всеки път, когато Дорис ви каже нещо, автоматично започвате да я подозирате и си мислите: „Какво ли се опитва да ми каже всъщност?“ А ако е мила към вас, се питате: „Чудя се какво ли
иска тя от мен?“
Така работи Сатана. Ако може да ви накара да започнете да подозирате другите, не след дълго ще спрете да се доверявате на когото и да било. А ако ви наранят по подобен начин няколко пъти, дяволът може да трови мислите ви до момент, в който ще започнете да си мислите, че всички говорят зад гърба ви. Нека продължим с примера. Представете си, че един ден на църква Дорис седи само на няколко реда пред вас, бурно ръкопляска и хвали Господа. Веднага си мислите: „Тази е такава лицемерка.“
Ако не вземете решение да вярвате най-доброто за нея, дяволът ще продължава да пълни ума ви с подозрителни мисли, докато буквално не започне да ви тормози и измъчва с такова отношение не само към Дорис, а и към много други.
В служението си преди време се сблъскахме с много обидна и нараняваща ситуация. Един мъж, когото познавахме повече от двадесет и пет години и когото считахме за добър и верен приятел, беше хванат да краде от нас.
Първото нещо, което си помислих, беше: „Ами явно на никого не можем да имаме доверие.“ Сатана използва тази рана, която имах, за да се опита да отрови моето отношение към всички останали, но, слава Богу, знаех, че не бива да позволявам на такова негативно и подозрително отношение да се загнездва в сърцето и ума ми. Всъщност още тогава спрях и започнах да се моля: „Господи, няма да позволя, нито да допусна да бъда цинична, да не вярвам в човешките добродетели, нито да бъда подозрителна към хората. Помогни ми да се справя с това положение по правилния начин, без това да влияе на бъдещето ми.“
Светът около нас е пълен с недоверие и подозрителност, затова ви насърчавам никога да не допускате подобно негативно мислене. Библията казва, че любовта винаги вярва най-доброто за другите!
Откъс от книгата: "Започни своя нов живот сега"