Новият християнски филм "Най-добри врагове" (Best of Enemies) разказва за Ан Атуотър, чернокожа американка, родена и израснала в многолюдно семейство. Бащата е дякон в местната църква, но печели мизерни средства, така че всички деца работят на полето, за да се изхранват. Докато работи за белите фермери, Ан получава храна единствено от задния вход и едва след като белите господари са се нахранили. Така от детска възраст ѝ е втъплявано, че чернокожите са долна категория хора и нуждите на белите винаги са на първо място.
През петдесетте години на миналия век младежките години на Ан също минават в условия, които се считат за под прага на бедността. В дома ѝ няма прозорци, но тя споделя, че може и без тях, защото и в стените, и в покрива на дома им има достатъчно дупки.
В момент, когато е изправена пред опасността да остане без дом и се обръща за помощ към социалните длужби, Ан се среща с Хауърд Фулър и получава възможност да работи за християнската организация, наречена "Операция пробив". Организацията има за цел да помага на хората, живеещи в бедност да преодолеят мизерията, като им дава възможност да се образоват, за да си намерят работа.
Постепенно Ан стига до лидерски позиции в организацията. Тя отива от врата на врата в гетото на чернокожите, за да им помага със съвети или идеи, как да си намерят работа, да изхранват семействата си, за да не останат на улицата. Целта на Ан е да научи хората да придобият най-елементарни умения, за да не живеят в мизерия. Ан знае, че бюрокрацията сегрегира и дискриминира чернокожите, и затова влага всичките си усилия, за да създаде система, чрез която чернокожите да имат равен достъп до социални услуги и работа.
През 1971 година се разразява скандалът с училищата в Дърам, където все още цари сегрегация на чернокожите. Въпреки Закона за десегрегация на училищата от 1960 година, на практика учениците и студентите редовно стигат до сблъсъци и насилие поради невъзможност да решат проблемите с расизма. Ан Атуарт е представител на местната общност от страна на чернокожите, която трябва да работи съвместно с лидера на "Ку Клукс Клан", К. Елис, за решаване на проблема. От своя страна Елис прави всичко възможно, за да дискриминира чернокожите, не допускайки те да имат равен достъп в областта на образованието и живота на общността.
В процеса на общата работа обаче Елис е повлиян от принципите и личностните качества на Ан Атуърт, както и от нейната силна вяра. Впоследствие той споделя: "Ние сме двама души, които са толкова различни, защото сме от двете страни на оградата. Аз съм бял, а тя е чернокожа. Но и двамата искаме децата ни да живеят в свят, в който не цари хаос и насилие. Аз не я познавах и можех само да я мразя. Не можех да си представя, че можем да имаме нещо общо."
Докато се принудени да работят заедно, Ан и Елис успяват да открият общото помежду си и за всеобщо учудване в крайна сметка стават приятели. Елис се старае да загърбва своите расистки убеждения и с помощта на Ан прави всичко необходимо, за да работи за доброто на децата и младежите в Дърам. Елис си дава сметка, че чернокожите деца не пречат на белите и че в крайна сметка и едните, и другите имат подобни проблеми, които нямат нищо общо с цвета на кожата им. Посвещението на Ан е толкова силно и категорично, а вярата ѝ е толкова въздействаща, че до края на съвместната им работа, Елис променя своите убеждения и се отказва да бъде водач на расистката организция "Ку Клукс Клан".
Атуотър и Елис успешно завършват проекта и в крайна сметка успяват да постигнат много за преодоляване на сегрегацията в училищата в Дърам. Те излизат с предложения към местните власти в училищната управа да има представители и на бели, и на чернокожи ученици и студенти. Предлагат се и промени в уилищните програми, както и извънкласни дейности, които предвиждат дискутиране на проблемите с расизма и насилието, за да бъдат те предотвратени, преди да са възникнали.
До края на живота си Ан продължава да работи в помощ на мизерстващите семейства в общността. През 1975 година е избрана за дякониса в своята църква. Тя и К.Елис остават приятели до края на живота си.
Източник: Christianity Today
Превод: Петя Зарева