Петдесятното движение, което се появява на световната сцена в началото на 20 век със съживлението на улица "Азуза", е разглеждано като така нареченото "Второ съживление", което пробужда християнската църква за липсващия елемент на всеприсъстващия Бог и Неговата мощ да преобразява.
Като всяко друго движение и Петдесятното води до немалко предизвикателства. С думите на Алан Андерсън: "Петдесятното движение е повод за повече разделения в рамките само на едно столетие, отколкото за две хиляди години в цялата християнска история."
Петдесятното движение заедно с неговото проявление – харизматичните църкви води до разделение с цел израстване, макар че някои може да го разглеждат и като негативна проява на фрагментация. Както и да го наречем, за последните сто години Петдесятното движение и последвалите харизматични разклонения представляват предизвикателство за традиционните евангелски църкви, познати от двехилядната християнска история.
Петдесятното движение демонстрира, че Бог продължава да работи, като използва обикновени хора, онези, които са пренебрегвани и омаловажани в света на богатите и значимите. От проявленията, станали известни на улица "Азуза" чак до днес християните по света се завръщат към полузабравените чудеса, знамения и говорене на езици, описани в книгата Деяния на апостолите.
Свръхестествените явления, характерни за живота на Ранната църква, стават факт и в съвременната църква, което се дължи именно на зараждането на Петдесятното движение.
В случая с улица "Азуза" Бог избира да излее Духа Си сред най-бедните, като с това напомня, че Той винаги е бил загрижен за онези, които са пренебрегвани от обществото.
Петдесятните вярват, че дарбите на Светия Дух не са престанали да действат и са валидни и за съвременната църква днес, дори и за неграмотните и слабообразовани хора, което води до скъсване с ролята на йерархията в религиозните среди.
Петдесятните християни продължават да напомнят на християнската църква важността на Светото писание и неговата централна роля за вярата на църквата. Петдесятните пастири продължават да настояват пред вярващите, че "единствената книга, която трябва да четат, е Библията", макар това да не означава, че християните нямат право да четат друга християнска литература. Докато другите книги са източници на знание, Библията има върховен авторитет в петдесятните църкви.
И накрая, ако никога не сте посещавали петдесятна църква, наистина трябва да го направите. Вероятно първото нещо, което ще ви направи впечатление е радостта и въодушевлението на поклонниците. Радостта и спонтанността в поклонението е запазената марка на петдесятните християни навсякъде по света. Тя е видна не само в хвалението, но и в молитвите, и в реда на цялото богослужение.
Източник: Christian Today
Превод: Петя Зарева