Нова година е чудесен пример за това как християнската култура предефинира културите от предхристиянските цивилизации. Няма никаква обективна логика „Нова година” да се посреща срещу 1-ви януари. Това е денят на римския бог Янус, онзи с двете лица, който гледа едновременно към миналото и бъдещето. В този смисъл символизмът на деня е интересен –  мнозина са склонни да пишат обзорни мисли за отминалото време и изразяват своите планове и надежди за бъдещето.

През 46 година пр. Хр. Юлий Цезар въвежда слънчевия египетски календар в Римската държава, като александрийският астроном Созиген го пригажда към характерната за северното полукълбо смяна на сезоните. Първият месец е наречен Януари в чест на бог Янус и съответно първият ден на месеца е празникът на бог Янус.

Разбира се, днес никой християнин не влага такъв смисъл в Новата година. Християнската нова година е празник на осмисленото и изкупено време – времето зад нас е белязано от изкуплението, извършено от Христос за нас в живота ни, времето напред – от блажената надежда, пълнотата на Христовото царство. Затова съм малко озадачен, когато християни се опитват да доказват езическите корени на някой празник и така да се аргументират, колко е опасно да се празнува. Всички традиционни празници имат езически корени, просто християнството има силата и благодатта да изкупва и преобразява културата, подобно на отделния човек.

Днешната нова година е един от християнските дарове за света. Преди тържеството на християнската концепция за времето, то е възприемано като цикли, които се повтарят. Днес спомен за този мироглед носи китайският календар, където се повтарят имената на дванадесет животни, всяко от тях през дванадесет години. В християнската концепция времето е вектор – миналото вече няма да се върне, а бъдещето е нещо, което още не се е случило. Историята има начало, бъдеще и посока, историята има смисъл.

Днес дори най-големите противници на християнския мироглед възприемат векторната представа за времето. Нещо повече, по подобие отново на римския календар, годините се броят от възцаряването на актуалния император. Така днес започва 2020-ата година от раждането на Христос. Един ден хората, които воюват за дехристиянизирането на културата, непременно ще се опитат да променят това. Поне два пъти – след Френската и Болшевишката революции съответните властници се опитват да въведат ново летоброене. Може сами да прецените доколко са били успешни.

Е, Честита Нова година! На всички пожелавам тих и спокоен живот (1 Тим. 2:2). Подобно пожелание може да изглежда малко скучно, но след време човек го оценява.