Днес за пореден път си припомняме за личността на Йоан Кръстител, която е неразривно свързана с неговото послушание на Христос и неговото безрезервно смирение и безусловно следване.
Посланието в проповедите на Йоан Предтечата беше трудно за преглъщане и още по трудно за изпълнение. То изискваше смирение от богатите, лоялност от бедните, сдържаност от носещите оръжие, непримиримост към всички, които си мислеха, че знаят, а чийто живот показваше обратното.
Йоан наричаше греха с истинското му име, без да се скъпи за живота си. Не се боеше от властимащите, а конфронтираше смело, защото единственият авторитет за Него беше Бог и директното Слово, отправено към него. Кръстителят изпълни мисията си докрай, макар да не знаеше колко ще продължи и какво го очаква. Никога не поиска признание за извършената вярна служба. Знаеше, че е само вестител, който посочва Пътя, без самият той да е средството за спасение.
Преди всичко обаче и най-важното от всичко, е онова, което го превръща в модел за нас днес. Това е истината, която намираме в Йоан 1:31: „И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.“
В центъра беше Месията, а Йоан живееше, за да Го изявява. Йоан добре знаеше кой е и за какво живее. Той беше наречен „най-голям“ от Божия Син, без да се е стремял към величие,
Йоан не съжаляваше, че пожертва живота си заради безкомпромисно изпълнение на мисията му, поверена от Бога. Не смяташе да се извинява на цар Ирод, задето го уличил в грях и очакваше от него да се покае, отнасяше се с него, като с всеки друг човек. Покланяше се единствено на Бога.
Друго уникално в живота на Йоан Кръстител е изповедта му за Христос, която е типична за новозаветния модел на новорождението – „не го познавах“ (Йоан 1:31), но в един момент узнах: „Ето Божият Агнец!“ (Йоан 1:36). Познаването изисква момент на обръщение, което е валидно за самия Кръстител, преди да продължи ефективно да изпълнява мисията си.
След познаването моментално идва изявяването. Не можеш да познаваш Христос, без да те е грижа дали ще Го показваш на околните и как ще го правиш. И до днес примерът на Йоан е достоен за следване и всички, които носят името му, което означава „благодатен“, трябва да са наясно, че това огромна чест, но и велика отговорност.
Автор: Петя Зарева