Не обичам да се натрапвам. Направо го мразя!

Мразя да ме манипулират. Ненавиждам го. И реагирам остро. Но дали аз манипулирам? Естествено, че манипулирам. И го мразя.

В любовта няма манипулация. Иначе няма любов. Проста истина. И въпреки това ни е заповядано да любим Бога и ближния.

Очевидно е, че човек обича и няма начин да остане неутрален. Но какво обича е въпросът.

Бог е цар. Няма ли в това манипулация? Няма ли изобщо манипулация във всяко водачество? Да си водач не означава ли да натрапваш и да налагаш своята воля?

Силният се налага над слабия. И това е власт. Но това не е власт. Властта от Бога няма нищо общо с това.

Мъжът е водач. Но има ли последователи? А добър водач ли е?

Що е добър водач в края на краищата? Може би добрият манипулатор е най-добрият водач. Той кара хората да вършат това, което иска, без те да разберат. Дали това е висшата форма на власт?

Или пък това е надареният обединител, който съумява да мотивира хората, като им разкрива огромната обща полза?

Мисля си, че истинският водач така привлича своите последователи, че те забравят всеки личен интерес и са готови да отдадат живота си за него. Толкова силно са пленени от него, че няма сила, която да ги спре да го следват. И това се нарича истинска любов.

Истинският водач, Добрият Пастир, е самият Творец.

Той не се натрапва. Не принуждава. Но не приема комерсиална любов. Никога. Не приема да бъде обичан по сметка.

Не е ли велик? Той е моят образец. В Него няма себичност. Обикна ни повече от Себе Си. Дотолкова, че да ни подари правото да Му откажем…

Та когато Го изберем, изборът ни да не е манипулиран или натрапен. Но истински. Личен. И ако Го обичаме, да бъде повече от себе си…