Бракът е важен и може да бъде щастлив и утвърждаващ живота, но единствено ако бъде разглеждан в контекста на кръста. Една от най-големите пречки в брака и за семейното щастие е търсенето на идеала – идеалният брачен партньор, идеалната връзка, идеалния бракт. Това по своята същност е една форма на егоизъм. Човек влага в брака способността да служи на собствените си нужди. Но единствено когато човек се фокусира върху нещо различно от самия себе си и върху другите, той може да намери щастие и задоволство. Благовестието ни казва, че това идва посредством свързването заедно, ставането една плът.

Кръстоподобният брак определя тази връзка по начин, различен от света. Ако разсъждаваме върху благовестието, ще видим, че един брак, който отразява тази блага вест, ще прилича на самото благовестие. Любовта ще бъде определяна с термините на обективната вярност и на субективната интимност. Един кръстоподобен брак, подобно на едно кръстоподобно благовестие, се определя от завета и връзката.

За да разберете защо това е важно, помислете за благовестието, което ни спасява. От една страна, благовестието, според думите на Мартин Лутер, е изцяло външно за нас. Ние заставаме пред Бога, разчитайки не на нашите собствени дела или достойнство, а на Божията вярност в Собствените Му обещания. Когато Божиите хора се покажат недостойни представители на Неговия характер и мисия, Той не ги изхвърля, а се позовава на обещанията, които е дал, обективно в историята.

Когато Израел си направи златен образ за поклонение Мойсей напомни на Бога „Спомни си Авраам, Исаак и Яков, твоите слуги, на които се закле в Себе Си” и Бог не погуби народа (Изход 32:13-14). По подобен начин сега ние стоим пред Бога поради обективната реалност на Божия завет, отразен в живота, смъртта, възкресението и вечното свещенство на Исус Христос. Но благовестието не само идва при нас чрез заветната вярност, но и чрез интимната свързаност. Ние сме съединени с Христос, както тялото с главата, и Той живее чрез нас. Ние не само получаваме облаги от Неговата любов за нас на кръста, но, тъй като Духът живее в нас, се учим да Го обичаме и да обичаме това, което Той обича. Част от тази реалност намираме и в брака. И в двата завета и връзки виждаме една схватка, борба срещу нашия собствен егоизъм, изразена в стремежа да станем едно с другия.

Следва продължение…

Откъс от книгата на Ръсел Мур, Storm-Tossed Family

Превод: Радостин Марчев