На днешната дата преди 102 години е подписан мирният договор между Централните сили, в които участва и България, със Съветска Русия.

Забележителното в този договор е, че с него получават своята независимост от Русия народите на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония, които въпреки бедите, причинени им от Съветския съюз в следващите десетилетия, днес са процъфтяващи страни. Своята независимост за кратко според договора от 3 март получава и Украйна, която едва наскоро успя при драматични обстоятелства да се откъсне окончателно от Москва.

Договорът е важен и за нашата страна, защото с него се затваря Добруджанският фронт срещу Русия и  е признато постигнатото към този момент обединение на цялото национално землище на българския народ.

Въпреки триумфа на 3 март, половин година по-късно идва покрусата на националната катастрофа. Причините за това са две: от една страна, България допуска да бъде въвлечена във войната на страната на Централните сили. Няма война, която е спечелена от центъра срещу периферията и Голямата война от 1914-1918 не прави изключение.

Втората причина, с която ще предизвикам мнозина, е, че България се оказва на пътя на възстановяването на Израел. Победа на Централните сили би означавало увековечаване на владението на Османската империя върху Светите земи, а времето за това към началото на 20. век очевидно е изтекло.

Така 3 март 1918 година се оказва пирова победа за България. Ползата от този ден е, ако можем да си изведем поуките за нашето бъдещо геостратегическо позициониране:

1. Никога в позицията на център срещу периферия.

2. Никога срещу Израел.