Какво знаем за думите и техния смисъл?!
Много неволно и почти безхаберно използваме думите в ежедневието си. Това е така, защото не познаваме истинското дълбоко значение на всяка дума и нейния произход. Ако тръгнем в обследване ще се натъкнем на множество грешки, които е ясно, че не са случайни, а умишлено налагани … От кого и поради каква дълбока причина е друга тема, която ще прозрем сами, когато видим промените в езиковия ни живот.
Тези мисли предизвикаха в мен интересно обследване в света на етимологията. Ще споделя два примера. Дано това провокира в още някого този важен интерес.
„Съдба“ – „това, което е отсъдено“, „присъда“ или „законно решение“. В древността славяните не са виждали живота като низ от случайни събития, а като резултат от върховно отсъждане – решение на Висша сила, което определя пътя на човека. Как е днес?!
В съвремието ни думата „съдба“ е претърпяла същата подмяна. Тя е придобила нюанс на фатализъм – безлична, сляпа, понякога жестока сила, която наказва или награждава хората без ясна логика („такава ми била съдбата“, „удари ме съдбата“). Хората често използват думата, за да свалят от себе си отговорността за собствените си избори и грешки.
Ако обследваме думата през библейските писания ще видим категоричното отхвърляне на сляпата съдба (фатализма). Вместо това ще видим поставянето на реалността в ръцете на една Личност – Господ, Вседържателят, Който има добър план и дава на човека свободна воля.
В съвремието си много и несъзнателно, същевременно опасно използваме думата „късмет“. Ние не осъзнаваме, че всъщност тя изключва Господ и превръща живота ни в хаос от многолики случайности. В същото време нейният истински смисъл е „промисъл“. Касае се за утвърждаването, че Бог има план и подрежда събитията с грижа за всеки от нас.
Когато днес човек казва, че е имал късмет, той подсъзнателно премахва Бога от уравнението. Късметът се възприема като безлична сила, която се „усмихва“ на едни, а на други – не, без никаква морална или духовна причина.
Да помислим!
Не съм осъзнавала, колко голямо е значението на всяка, дори, малка думичка в речта или писанията ни. И това няма значение просто за нашето красноречие и приемане от околните! Истинското значение е в това, че с думите, които използваме ние създаваме реалността около себе си … за всички нас.
Ружа Стойкова