Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите (Деяния 17:30-31).

Мисля, че когато сме изправени пред беда, поканата да се покаем е щедра и освобождаваща за човешкото сърце. Тя съдържа надежда, че със сигурност можем да направим нещо съществено, при това нещо, което е по силите ни. Заповедта за покаяние идва да ни каже, че не сме изправени пред анонимна, невидима и безкрайно превъзхождаща ни по сила заплаха, а в крайна сметка пред Всемогъщия Бог. Покаянието измества вниманието от бедствието към Бога.

Заповедта да се покаем се отнася до неща, които са изцяло в нашия параметър на отговорност. Съобразяването с нея не зависи от това, какво ще направят „другите“, дори малцина да се подчинят, ние можем да вземем решение ефективно да се подчиним. Наистина покаянието се отнася до неща, които са вътре в нас и които знаем не са никак лесни за управление и контролиране, независимо дали сме взели някакво „решение“ за тях. Тук идва добрата новина – Бог не е гневен и не „държи сметка“ за миналите времена, „сега заповядва“, днес е добро време за покаяние и очевидно Неговата благодат ще подпомогне щедро и милостиво в този момент.

После, Бог ни е дал „уверение“ в бедата. Самият Той, в лицето на Човекът Христос пострада жестоко, но премина и победи в крайна сметка, триумфирайки в славно възкресение. Това уверение идва да ни покаже, че идвайки при Бога, ние ще триумфираме победоносно.

Затова в покаянието има чудесно освобождение. То не замества необходимостта да бъдем мъдри и внимателни, да се покоряваме на разумните изисквания на властите и да бъдем отговорни за обществото като за самите себе си. Но със сигурност ни освобождава от един непоносим стрес, от усещането че правим недостатъчно и се проваляме. Хората, които ще приемат поканата за покаяние ще бъдат свободни от бремето на страха, стреса и лудостта, които за съжаление смазват мнозина.

И най-после, покаянието е истинско. Бог наистина го заповядва. Христос наистина ни помирява с Бога. Той наистина възкръсна от смъртта. Обръщайки се към Бога ние не бягаме от действителността, в действителност отиваме при Онзи, чрез Когото единствено можем да я понесем като победители.