Светът тръпне. Не знае какво да очаква. Ужасът изпреварва надеждата. Паниката сковава гърлото и иска да разбие сърдечните двери дори и на вярващите. Благата вест обаче не се е променила. Тя върви редом с покорството и очаква отговор.
Християните празнуват. В ден като днешния поводите са безброй. Благовещението престава да бъде ритуален празник или просто имен ден с пожелание за здраве. Здравето вече не се приема за даденост. Толкова е ценно, че сме готови да го опазим на всяка цена, дори и чрез изолация.
В точния момент от историята, когато моментът настъпи, Бог възложи на една девица да стане част от Неговия план. Вложи у нея в буквалния смисъл на думата божествения зародиш, който 9 месеца по-късно щеше да изплаче като всяко друго човешко бебе.
Богородица прие предизвикателството със сърдечно посвещение. То беше свързано с множество непредвидени и болезнени събития, но обещанието за Божието присъствие в живота ѝ никога не бе отменено.
Няма Благовещение без посвещение. Мария сама нарече себе си „слугиня“. Не смяташе, че това прозвище е обидно или презрително. Точно обратното. Една слугиня приема и откликва на всеки зов, като дава най-доброто от себе си, особено когато Господарят е Царят на вселената.
Посвещението след Благовещение включваше и сълзи, и нож. Имаше обаче и вечна надежда, прекосяваща времена и епохи, и побеждаваща сърца.
Благовещението завърши с Възнесение. Не с това на Майката, а на Царя, Който даде обещанието.
Благовещение е! Вратата е отворена, но на входа пропускат само по един. Посвещението е лично. Отговорът е спешен. Вратата ще се затвори скоро. Виждам я как се притваря незабелязано.
Една епоха е към края си. Тя започна с Благовещение, а посвещението все още е в сила. Благовещение, последвано от посвещение, е равно на вечно благословение, с непреходна надежда. Нищо не може да се сравни с тази надежда, родена в небитието. Подарена е безплатно. Предлага се и днес.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Бог не изпрати Сина да съди света, а да бъде светът спасен чрез Него.“