Не ви ли се иска вече да паднат тези забрани, да излезем навън, да седнем на чашка кафе с някой, за да се видим и поговорим – имаме нужда от емоционален заряд! След всички тези ограничения искаме свобода. А и природата се съживява, дойде Възкресение, време е да празнуваме!
Но констатираме, че не можем напълно да отпуснем душите си, защото в нас все още стои един въпрос: “Какво ни очаква?” Бъдещето ни изглежда неясно, неизвестно, дори опасно, а ние не можем да направим нищо, за да променим обстоятелствата.
Сигурна съм, че това вълнува всеки един от нас, независимо дали вярва или отрича, че има Господ; дали го нарича Бог или Висша сила; дали Го познава добре или само признава съществуванието Му; дали подържа постоянен контакт или е занемарил взаимоотношенията си с Него. В това смутно време всички чувстваме належаща нужда от мир в душата си, затова се сещаме за Бог.
Има моменти, в които живота толкова силно ни разтърсва, че подсъзнателно знаем, че само онази ВСЕМОГЪЩА СИЛА може да ни помогне. Ти го знаеш, дори и да не вярваш, че Бог съществува. Знаеш го, защото си роден с нуждата да общуваш с Него!
Само ЛИЧНОСТ, която не е подвластна на случващото се в момента, може да ни осигури защита и да успокои разтревожената ни душа. Да ни даде мир, който надминава всяко човешко разбиране.
Някои от нас сме имали много трудни моменти, но сърцето ни е било толкова спокойно, че сме се чудели: “Как го постигнах? Аз не съм толкова силен?”. Но сме убедени, че това е ръката на Господа, която ни дава свръхестествена сила да останем спокойни във време на беда, скръб, безизходица, безпокойство.
В Библията се казва, че Бог е “крепост в ден на напаст, наша защита и наша сила”! Той е най-сигурният, изпитан и постоянен извор на сила. Сигурна съм, че случващото се през последните месеци предизвика много хора да преосмислят живота си и да си направят някой много важни изводи.
Главният фокус досега е бил постигане на цели, материални придобивки и забавления. Всички тези неща сами по себе си са добри, но не са стабилна основа в живота. Идва момент, в който осъзнаваме, че възможностите свършват. Какво ни остава? Кое би устояло на всяко сътресение, било то в материалния или в душевния ни свят.
НЕ СЕ СЕЩАМ ЗА НИЩО ДРУГО И ЗА НИКОЙ ДРУГ ОСВЕН БОГ! ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНАТА КОНСТАНТА!
Ако Го познаваме отдавна и знаем достатъчно много за Него, защо да не сближим взаимоотошенията си! Ако само сме чували за Бога, защо да не научим повече и да Го опознаем! Може би последните събития са поредното Негово хлопане на нашето сърце!
Ако досега сме отхвърляли възможността Той да съществува, може би е време да обмислим тази вероятност и да “пуснем едно допитваме в пространството”:
“Чувал съм, че съществуваш. До сега не съм вярвал и все още не съм убеден. Ако Те има, искам да разбера. Казват, че си всемогъщ, това означава, че със сигурност ще ме намериш!”
Най-добрият повод за празнуване е, че си намерил Бога, че си Го опознал и имаш близка връзка с Него!
Това е единственото взаимоотношение, което е вечно; може да устои на всички бури; най-удовлетворяващото е и не ни струва нищо, освен да отворим сърцето си!
ПРАЗНУВАЙ!