„А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата. Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това?“ (Йона 1:9-10).

От историята на Йона ние научаваме как да се освободим от всяко безпокойство и страх. Преди всичко ние трябва да изповядаме греха си. Откритото признаване на греха намалява непосредствената опасност и премахва безпокойството. Преди всичко трябва да очистим сърцата си.

Изповядването на греха премахва товара от сърцата ни и им позволява да дишат спокойно. След това трябва да намерим лек и за тялото си. Едва след като съвестта ни е била освободена от тежкия си товар, ние можем да дишаме свободно, като намерим облекчение и за другите си проблеми.

Когато Божият гняв се излее, ние веднага съзнаваме своите грехове и се плашим. Глупавите хора се справят с подобни ситуации по погрешен начин. Те пренебрегват греховете си и се опитват да се освободят единствено от страха си. Това не работи, затова те накрая изпадат в отчаяние. Това е начинът, по който човешкият разум винаги се опитва да се справи с проблемите си без Бога и без благодатта на Светия Дух.

Мъдрите хора обаче се опитват да пренебрегнат страха си и вместо това да се фокусират върху своя грях. Те признават греха си и се опитват да се освободят от него, дори ако това означава страхът им да остане с тях завинаги. Те с готовност приемат своето наказание, както Йона в тази история.

Но безбожните правят точно обратното. Те гледат на наказанието и се боят от него, но не са загрижени за греха си. Ако нямаше наказание, те никога не биха престанали да съгрешават. Но това не се случва, понеже наказанието винаги следва греха.

За разлика от тях благочестивите внимават на греховете си и се боят от тях. Те не са толкова загрижени за наказанието. Всъщност, изглежда сякаш те по-скоро биха понесли наказание без грях, отколкото да съгрешат, без да понесат никакво наказание.

Откъс от книгата на Мартин Лутер, Faith Alone

Превод: Радостин Марчев