И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди и виж! И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото <човеците> да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

Откровение 6:3-4

Мирът на ниво общности, градове, нации и междудържавни отношения е феномен отвъд всякакви конкретни фактори – кризисни събития, общо усещане за справедливост, функционални институции. Забелязвали ли сте как възмутителни неща нямат особено влияние върху обществения мир? В друг момент, обаче, някакво изолирано събитие може да отключи ескалация, която да потопи обществото в дълбока криза, чиито изход не се вижда? Как отвратителни институции може да бъдат търпени безропотно, а в друг момент при много по-функционална система, да избухне мащабна размирица.

Именно поради този необясним характер на обществения мир, смятам, че има и толкова конспиративни теории. Истината е, че често пъти границата между мира и размирицата може да бъде премината рязко. Картината, нарисувана в книгата Откровение разкрива, че чудото на обществения мир често е дар от Небето. Без този дар е невъзможно да бъдат хармонизирани безкрайните гледни точки, интереси и личното его на много хора.

Друг път, което видимо е далеч по-ясно, общественото спокойствие се дължи на демоничната способност на дадено тиранично управление да установи контрол. Това състояние на нещата също е лимитирано във времето.

Затова има смисъл християните да се молят за мир (1 Тимотей 2:2). В същото време духовният човек следва да има мир и когато "мирът от земята е вдигнат". Той има реално основание за това, защото разбира, че мирът е дар и може напълно да се довери на Даряващия го. Ако дарът е временно оттеглен, чрез това ще бъде постигнато нещо още по-ценно от "тихия и спокоен живот".