Любовта има само един извор-жертвата.
Когато върху камъка поставиш себе си: времето, парите, мечтите, здравето и желанията си. И чак после ще дойде тя-водата.Но трябва да устоиш на удара, натиска, водовъртежа и болката. Заради това да се слееш с камъка и да позволиш на любовта да ти изглади ръбатостите. За да усетиш напора на отминаващото и милостта на случващото се.
Водата ще отвее от теб заблуди, его и грубост.Ще станеш мека и топла душа.Но си прегърнал камъка и сам си легнал на олтара на реката.И водите ще потекат тихо и ще напоят загиващото в теб.
Душата не може я излъга, когато е в рани и кръв с подправена или изпросена вода.
Бог никога не ще те остави и забрави. Ще намери начин да ти достави живата Си вода. Може с клечка стар дънер да отклони водите Си или муцунка на зверче да изрови ропичка и реката да потече към теб.
Бог знае и обича винаги. И очите ти ще изкъпе в обич, прошка и милост. И ще прогледнеш. И ще знаеш защо са камъните в реката Му. И да ги обичаш. И да ги прегърнеш. И сам да легнеш върху тях. За да се пречистиш и станеш сладка вода за някого.
"Никога няма да те оставя и никога няма да те забравя", обещава Бог., изворът на любовта.