„Това е Моето тяло, което е разчупено за вас…“ (1 Коринтяни 11:24)
Ейми Кармайкъл посочва четири неща в Библията, които се счупват и от това има определен ефект: Счупените гърнета (Съдии 7:19-20) – от тях заблестява светлина. Счупеният съд с миро (Марк 14:3) – от него се разнася благоухание. Пет разчупени хляба (Матей 14:19) – и гладните са нахранени. Едно разчупено тяло (1 Коринтяни 11:24) – и светът бива спасен.
Сега имаме привилегията да добавим още едно пето нещо към тази поредица – нашата пречупена воля. Резултатът от това ще бъде един изпълнен живот, пропит от мир и удовлетворение. Мнозина, които са дошли при кръста, за да потърсят там спасението си, още не са дошли там, за да се оставят да бъде пречупена волята им. Те може да изглеждат кротки и меки, може винаги да говорят тихичко, може външно да изглеждат много благочестиви, но въпреки това може да имат желязна воля, която все още ги отделя от най-доброто, което Бог може да ни подари в живота.
Понякога нещо подобно става с младите хора, които са влюбени и искат непременно да се оженят. Родителите и приятелите, които по-мъдро и зряло преценяват отстрани, виждат, че тази връзка няма да бъде добра. Но упоритата млада двойка отхвърля всеки съвет, който не ѝ харесва. И същата непреклонна воля, която ги е отвела до брачния олтар, след това ги отвежда пред бракоразводния съд.
Наблюдавали сме това и при християни, твърдо решени да се впуснат в определен бизнес, въпреки че очевидно нямат необходимите знания и опит в тази област. Въпреки съвета на близките си те влагат в начинанието собствените си пари, а често и взети назаем от добронамерени приятели. Случва се неизбежното – предприятието се проваля и кредиторите идват да съберат поне останките.
Случва се разрушителният ефект на несъкрушената воля да се прояви и в християнското служение. Например някой заминава със семейството си някъде като мисионер само за да се върне след една година, причинявайки големи щети и разходи на църквата, която го е изпратила. Огромни материални средства на лековерни християни се използват за финансиране на някой проект, който е бил човешко изобретение, а не Божия идея – план, който впоследствие се оказва напълно безсмислен.
Това предизвиква разправии и огорчения, понеже човекът отказва да работи ефективно заедно с другите, а иска непременно
да наложи собствената си воля. Всички ние имаме нужда волята ни да бъде пречупена, да оставим в подножието на кръста цялото си упорство, целия си инат и цялото си своеволие. Тази желязна воля трябва да бъде пожертвана на олтара. Ние всички трябва да кажем заедно с Ейми Кармайкъл:
„Ти, велики Боже, беше съкрушен за мен.
Помогни и аз да бъда пречупена чрез Твоята любов.“