„Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.” (Битие 8:1)

Да бъдеш затворен в плуващ ковчег толкова дълго време не е шега и едва ли може да бъде описано като забавление. Ной и семейството му видели изливането на водите и били блъскани напред-назад от вълните. Ной се чувствал така, сякаш Господ го е забравил.

Мойсей споменава за това, когато пише, че Бог накрая си спомнил за Ной и семейството му. Чрез вяра Ной и семейството му успели да превъзмогнат своите чувства на изоставеност. Но те трябвало да се борят с човешката си природа. Понеже Ной никога не се бил  сблъсквал с нещо толкова сериозно, той се чудел дали Бог ще покаже милост и ще си спомни за него и семейството му.

Накрая те победили своята несигурност. Но това се случило единствено след голяма борба. По същия начин младите хора, кото желаят да живеят чист и добродетелен живот, трябва да положат съзнателни усилия да контролират грешните си желания.

Нашата човешка природа е слаба. Тя не може да търпи идеята, че Бог може да ни изостави или забрави. Ние дори искаме да се хвалим и да изтъкваме себе си, когато Бог си спомни за нас, погледне ни благосклонно и ни даде успех. За учудване ли е, че оставаме без надежда, когато чувстваме, че Бог сякаш ни е изоставил и че всичко върви на зле?

Не забравяйте, че тази история ни дава един пример за вяра, търпение и устояване. Тя ни учи, че ние трябва да вярваме и да се доверяваме на Бога. Тя също така ни показва нуждата от търпение. Но търпението няма да има смисъл, ако ние нямаме лични съмнения и борби. Дори Христос ни призовава да устояваме в трудни ситуации, когато казва в Новия Завет: „Но който устои докрай, той ще бъде спасен” (Матей 24:13).

Превод: Радостин Марчев