„Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му, а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.” (Битие 4:4-5)

Божието одобрение не се основава на това, което човекът прави. Бог приема направеното от човека, понеже вече е одобрил този човек. Човек не заслужава Божието одобрение чрез доброто, което върши. Понеже Бог гледал благосклонно на Авел, Той и приел неговата жертва. Бог не погледнал благосклонно на Каин, затова не приел жертвата му. По този начин Авел имал Божието приемане още преди да направи каквото и да е.

Авторът на Евреи пише: „С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.” (Евреи 11:4) Каин също принесъл жертва. Всъщност той принесъл своята жертва преди Авел. Но той я принесъл с арогантност и прекалена самоувереност. Той смятал, че Бог ще се зарадва на жертваме му единствено поради факта, че той е първородният. Понеже нямал вяра и не признавал своята греховност той не виждал нужда да се моли и не намерил увереност в Божията милост.

Точно по същия начин се държат и днес хората, които разчитат да се оправдаят чрез собствените си усилия. Те се концентрират върху доброто, което правят, за което мислят, че ще е угодно на Бога. Не разчитат на Божията милост и благодат. Не се надяват, че Бог ще прости греховете им чрез Христос. Този текст е убедително доказателство, че Бог не гледа на външността и не се впечатлява от доброто, което хората правят. Той гледа само на вярата на човека. Бог обаче не отхвърля нито едно дело на човешка доброта, без значение колко незначително и безсмислено да изглежда то. Всъщност, единственото нещо, което Бог мрази и осъжда, е неверието.

Превод: Радостин Марчев