"Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички." (1 Солунци 5:14)

Увещанието е съветване с любов, предупреждение със съкрушен дух, настояване с молба. Когато те увещават, знаеш, че срещу себе си имаш меко сърце. Странно е, че точно безчинните имат нужда от такова отношение. Защо онези, които не зачитат никого, не приемат от никого, презират всички, трябва да получат възможно най-приемащата форма на изявяване на правдата?

В Евреи 3:12-13 апостолът съветва:  "Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха."

Защото точно човекът, който е на прага на изгубването в джунглата на човешките страсти и безпътица, има нужда от обич, внимание и топлина. Защото техният белег и спомен ще останат, когато всички ориентири бъдат изгубени и всички светлини изгаснат. Тогава укорът, изобличението и строгото предупреждение лесно ще се изгубят сред самосъжалението, страха и отхвърлянето, в които изгубеният след един момент ще се потопи.

Но увещанието, искрената любов и доброта ще оставят следа, ще бъдат знак за тих и уютен дом, в който изгубеният е чакан. И защото хората, които са способни да увещават пред лицето на арогантността, на свой ред развиват имунитет от изпадане в надменност.