Псалми 50:21: Понеже си сторил това, и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;

Второ Петрово 3:15: И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение;

Една от големите тайни е времето за Божията реакция. Истината е, че ако Бог действа в предвидим и непроменяем интервал от време, тогава това няма да е суверено действие, а природен закон.

Понякога Бог реагира светкавично и това е шокиращо (Деяния 5:1-5). Но несравнимо по-често Бог сякаш се бави да действа, а понякога отговорът Му е трудно проследим в рамките на един човешки живот (Евреи 11:13). Като цяло цитатите в началото показват две противоположни отношения, които хората имат към Божието "бавене".

В единия случай, приемаме липсата на непосредствена реакция като съгласие и одобрение. Няма проблем, те правят така, другите правят така, аз правя така и Бог нищо не прави, значи всичко е ОК.

В другия случай, в бавенето виждаме търпение, дълготърпение, което дава време на онзи, склонен да се учи от грешките си, да следи преживяванията и сърцето си, да гледа последствията от постъпките си в живота на ближните и в своето сърце.

Разбира се, дълготърпението няма как да е безкрайно ефективно. Колко от хората са склонни да изследват, да преценят, да разсъждават, да правят честни и смирени изводи? Въпреки това очевидно то е предпочитаният от Бога подход. Да опознаем Бога, да стигнем до Бога, да се смирим пред Бога чрез дълготърпението Му.

Бог, Който дълго търпи, Бог, Който чака.