Бях чувала само за бежанските лагери във Франция като един от най-големите се намираше в Кале на брега на океана. Една вечер преди да потегля с автобус към Дувър имах тежка нощ и мисли! Питах се: Какво ли се случва с децата, малките момиченца, момченцата и жените в тези лагери?
Сутринта потеглих от Париж и след около 5 часа навлязохме в град Кале на самата граница с Англия. Докато автобусът пътуваше през града, от двете страни на пътя се издигаха високи бетонни огради и телени мрежи. Кале някога с лазурни пясъци и красиви плажове сега приличаше на военна окупирана зона. Дълги километри по цялото протежение на града бяха спрели големи камиони с жандармерия, полицейски коли и мотори. Колкото повече наближавахме границата, в сърцето ми отново започна да се надига тази тревожност, която бях усетила преди да се открие гледката пред очите ми.
За кратко успях да видя множество хора зад оградата и малка група дечица, които играеха с топка. В тези лагери хората живеят в палатки, тук-таме в каравани, а някои – на големи групи под небето. Виждаше се голям камион на Червения кръст, който вероятно раздаваше топли дрехи или храна. Нощта настъпваше и не исках да си мисля какво се случва с жените и децата .
По това време във въпросния лагер са пребивавали 18000 души, които се охраняваха от жандармерия и полиция извън лагера.
Два дни по-късно научих, че същата нощ е избухнал умишлен пожар, а пет момичета са били изнасилени. Бях не само потресена, но имах и въпроси!
Защо дойде тази тревожност в душата ми преди да чуя и видя с очите си? Разбира се, че се молих и то със сълзи и съкрушен дух, но със сигурност за себе си знаех, че не е достатъчно! След още няколко дни от новините в Англия научих, че има хиляди деца без родители или придружители, те просто са изоставени. В този момент Англия прие над 800 деца и искам да вярвам,че са попаднали в християнски организации и ще се погрижат за тях.
Някой вече си задава също въпроси защо ви занимавам с моите преживявания? Не е ли достатъчно да се молим? Да се насърчаваме във вярата си и да имаме тих и спокоен живот!? Това не е за мен. Не може Червеният кръст да бъде по-милостив от един новороден християнин. Не може различни хуманитарни организации да са по-любящи и загрижени за децата бежанци, отколкото Църквата.
Обръщам внимание на тези, които ще дочетат материала докрай, че идва студена есен и зима. След умишления пожар преди около един месец в бежанския лагер Мория в Гърция, а там са настанени 12 000 души, имаше същата ситуация на границата с България. Всяка нощ на границата ни осъмват без придружители група деца, които властите поемат и разпределят в различни бежански центрове в страната.
Какво можем да направим като истински Божии дъщери? Ние не сме движени от хуманни чувства или от проекти на някаква организация със солидни спонсори. Единственият мотив в нас е да занесем Божията любов и добрите вести за спасение на всеки, до когото Бог ни дава възможност и отворена врата да достигнем. А тази врата е отворена. Разликата между нас и всички други организации и НПО-та,които се грижат за тази уязвима група от хора да оцелее през студената зима, е мотивът на Христовата любов и милост.
Въпросът, който трябва да си задаваме, е: "Как, Господи, да бъда полезна в тази нужда ? Искам да ви уверя, че тази цел пред Форума за жени не е просто, за да се почувстваме значими, а защото сме осъзнали призива като Апостол Павел: "Защото нямам причина да се гордея с това, че проповядвам Благата вест, понеже това е мое задължение и горко ми, ако не го изпълнявам!"
Първото писмо до Коринтяните 9:16.
Искам да ви помоля горещо и дано усетите сърцето на Исус за тези деца и жени, като бъдете състрадателни и съпричастни. На 16 октомври имаме посещение в един от бежанските центрове в София! Благодарни сме на Бог, Неговия промисъл и Божествено свързване с хора, които ни помагат в тази мисия.
Молете се за тези деца и за тима от хора, с които ще пътуваме. За нас е от изключителна важност не само да посрещнем нуждите им, но да бъдат докоснати от силата на Светия Дух, Любов без думи и от Неговото присъствие. Ако Господ ви води да се включите, моля, пишете тук.