Има периоди в нашия живот, когато усещаме, че сме на ръба на силите си, поради нещата, които ни се случват. Напрежението е станало твърде голямо, а отговорностите – твърде много.  Вече ни е трудно да се справяме с определени ситуации, които са започнали да се повтарят.  Децата непрекъснато спорят. Имаме чувството, че партньорът ни вече не ни уважава и обича както преди. Твърде много хора очакват от нас да правим неща за тях. Навсякъде се сблъскваме с конфликтни ситуации – на работното място, у дома, във взаимоотношенията с приятелите. Все в някоя област от живота ни има конфликт. 

Това няма ли да има край?!

Рик Уорън казва: "Ние или тъкмо излизаме от криза; по средата на самата криза сме или сме на ръба да изпаднем в криза."

Но това е животът, той просто си е такъв! Една мъдра книга, която обичам казва, че "животът на човека е 70, 80 години, но повечето от тях са труд и скръб". 

Много ми се иска да можехме да изтрием поне думата скръб, с труда все някак ще се справим! Ако сме честни, понякога обаче ни идва твърде много. И тогава започваме да търсим начин …. "да избягаме". 

Ако "бягството" е ЗДРАВОСЛОВНО, тогава ще търсим близост с Господа и сила от Него; ще преразгледаме моделите си на мислене, за видим дали не вярваме в някоя лъжа; ще пренаредим приоритетите си; ще укрепим личните си граници и няма да позволяваме винаги всичко да е за наша сметка; ще изградим асертивност(увереност); няма да пренебрегваме почивката; ще пооправим някой трудност във взаимотношенията;  ще се стремим да снабдяваме нуждите на нашата личност(но, трябва да се познаваме); …… ще успеем да балансираме живота си и ще се успокоим. 

Но, ако "бягството" е НЕЗДРАВОСЛОВНО, то може да нарани много хора покрай нас. Но, понеже в такъв момент мислим по-скоро за себе си, а не за другите, ще решим, че си струва на всяка цена да задоволим примамливото си желание, защото така трудното ще остане зад гърба ни и ще ни олекне. Очакваме това, което ще направим да ни донесе удовлетворение. 

Е, може да има някакви последствия, но нали трябва да бъдем щастливи. А и рекламите ни казват: "Ти го заслужаваш!" 

Пристрастявания, порнография, работохолизъм, флиртове, афери, изолация, крайности, всички те са нездравословни "бягства", които временно ни опияняват. В какво ще залитнем зависи от нашата личност, от склонността на нашия темперамент. 

Нека не правим нещата само духовни! Бог ни е създал с душа, която си има своите нужди. Има една подробност, обаче, дали ги снабдяваме по начин, който Бог одобрява.

Как да се опазим от нездравословното "бягство"?? 

Нека си зададем няколко въпроса и да си отговорим честно!

Ще бъдат ли наранени хора от начина, по който "бягаме" – ние самите, близките ни, приятелите или познатите ни?

Нашето поведение признак на зрялост ли е? Морално ли е?

Това поведение безотговорно ли е? Оправдаваме ли усилията на хората, които са инвестирали в нас?

Има ли хора, които ще се почувстват изоставени, пренебрегнати, ощетени, защото са разчитали на нас?

Това поведение детинско ли е? Държим ли се като тийнейджер, който иска да си живее безгрижно?

Какво казва Библията и Бог за начина, по който "бягаме"?

Нашето "бягство" ще бъде ли причина да се отвори врата за дявола в живота на някой?

Чувстваме ли се отчетни пред някого за своето поведение? А пред Бога?

Много е важно да бъдем мъже и жени с интегритет, добър характер; хора, които носят отговорност; хора, които държат на ценностите и са готови да се изправят пред предизвикателствата в живота.  Зрялост е да не отстъпваш пред страха, а да поемаш отговорност за действията си.