„Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе; но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.” (1 Летописи 17:13-14)

Човешкият разум възразява срещу този текст. Смятайки се за 10 пъти по-мъдър от Бога разумът пита: „Как може Бог да даде вечната Си сила на някой друг? Какво ще запази за Себе Си?” Вярно е, че Бог е казал: „Няма да дам славата Си на друг нито хвалата си на идолите” (Исая 42:8). За Бога би било особено трудно да даде славата Си на някой, който е просто човек, роден във времето и не е вечен. Но християните признават, че Христос е човек. Той е син на Мария и наследник на Давид. Родил се е и е умрял.

Освен това хората от другите религии заключават, че Бог не може да има син, понеже Той няма съпруга. Защо тези хора мислят, че могат да поберат непознаваемата Божия природа в черупката на човешкия си разум? Засрами се, Сатана, засрамете се и всички вие ученици на слепия, глупав, окаян човешки ум. Никой не може да разбере тези високи неща освен Самият Бог. Всичко, което знаем за тях е това, което Светият Дух ни е открил в Писанието.

Християните могат да отговорят на тези възражения правилно, ясно и точно, понеже имат прозренията, идващи от Новия завет. Божият Син има две природи в една-единствена личност. Той е един Христос, не двама Христосовци. Отец е дал на Христос, Своя Син, вечна божественост – не във времето, но за цялата вечност. Когато я е дал на Христос Отец не е изгубил Своята Собствена божественост. Вместо това Той е дал на Сина същата сила, която Той Самият запазва за цялата вечност. Няма два Бога. Бог Отец и Христос са обединени в едно божество.

Превод: Радостин Марчев