„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“ (Матей 6:25)

Ние няма да се освободим от своите притеснения и страхове докато сме живи. Но Бог ни дава всичко необходимо, час след час, без никаква помощ от наша страна. Защо тогава продължаваме да таим глупави страхове за тривиални малки неща, сякаш Бог не може или не желае да ни даде храна и подслон?

Би трябвало да кършим ръце от срам, когато хората ни посочват тази наша глупост. Но глупаци е единственото определение, с което можем да наречем тези богати, охранени хора, които винаги се безпокоят да имат пълен килер. Те имат повече от достатъчно храна, за да се хранят добре, но никога не я споделят с никого и не канят гости на вечеря. Те имат празни легла, но никога не канят някой да пренощува у тях.

Затова Христос ясно ни казва колко глупави хора сме ние. Това би трябвало да е достатъчно, за да поискаме сами да се заплюем с пълно отвращение. Въпреки това ние продължаваме да се лутаме в слепотата си, макар да е очевидно, че не сме в състояние да задоволим основните си нужди без Бога. Само това би трябвало да е достатъчно да ни направи християни и да ни накара да мислим следното: „Без съмнение аз никога не държа в ръцете си дори един прелитащ момент от живота си. Ако трябва да се доверявам на Христос за живота и здравето си защо да се безпокоя дали ще намеря храна за през деня?“

Да не се доверяваме на Бога за ежедневните си нужди е подобно на това да имаме богат баща, който желае да ни даде много пари и все пак да не можем да му се доверим за нуждите си. Ако Бог се грижи за врабчето, няма ли да се погрижи за Своите деца?!

Превод: Радостин Марчев

Източник: Faith Alone