„…чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;” (2 Петър 1:4)

Апостол Петър казва, че посредством силата на вярата ние участваме в божественото естество и имаме общение с Божията природа. Какъв стих! Не можем да намерим друг подобен на него в целия Нов или Стар завет. Въпреки това невярващите го смятат за нещо незначително. Но какво все пак означава Божията природа?

Тя е вечната истина, правда, мъдрост, вечният живот, мир, радост, щастие и всичко останало, което може да се нарече добро. Хората, които имат дял в Божията природа, получават всичко това, така че могат да живеят вечно и да имат вечен мир, наслада и радост. Те са чисти и притежават власт над дявола, греха и смъртта.

На практика Петър казва: „Точно както никой не може да отнеме вечния живот и истина от Бога, никой не може да ги вземе и от вас”. Ако някой ви стори нещо, той го прави и на Бога. Ако някой потиска един християнин, той потиска Бога. Начинът, по който Петър използва краткия израз „божествено естество”, означава всичко това.

Наистина е удивително, когато някой човек повярва. Петър обаче не цели тези негови наставления да бъдат основи на вярата. Вместо това той подчертава колко велики и големи притежания получаваме ние в резултат на вярата. Това е причината Петър да добавя, че ние ще имаме всичко това, ако покажем вярата си, като бягаме от злите желания.

Източник: Faith Alone

Превод: Радостин Марчев