Истината е, че съвършени взаимоотношения не съществуват.  Невъзможно е да има съвършенна хармония и за всяко нещо да си в съгласие с другия. С някои хора имаме еднакви възгледи, желания, приоритети, стемежи и е толкова приятно да сме с тях. Но въпреки това има моменти, когато не мислим еднакво; когато имаме различни емоционални реакции. Това е част от красотата на взаимоотношенията. 

Никой не гледа на живота по един и същ начин. Това е полезно, защото така се учим един от друг и се предизвикваме да поглеждаме света от различен ъгъл. ТАКА МИСЛЯТ ЗРЕЛИТЕ И ЕМОЦИОНАЛНО ЗДРАВИТЕ ХОРА. Следните въпроси ще ни помогнат да преценим дали някой е емоционално здрав:

Приема ли разногласията, като лична обида или има усещането, че другият не зачита неговата личност; не го одобрява; отхвърля го или не го уважава.

Когато има разногласия, превръща ли разговора в състезание за доказване на своята правота?

Има ли усещането, че е жертва на различията, които има с другия или иска другият да се съобрази с него, защото мнението му го наранява.

По време на разговор атакува ли другия, защото счита, че той е причината за болезнените емоции в душата си?

Когато направи нещо погрешно или нараняващо, казва ли: "Това, нямаше да го направя, ако ти не ме беше предизвикал!"

Хора, които мислят или действат по такъв начин, в даден момент от живота си са преживели емоционално нараняване и са изградили филтър, през който преценят всичко, което им се случва, както и всяка дума, и постъпка на другите. Те имат своя идеалистична представа за живота – как трябва да се развива той и ако това, което се случва се разминава с нея, те се нараняват и страдат.  Настроението им много се влияе от хората и обстоятелствата. Те се чувстват добре само, ако другите правят това, от което те се нуждаят или мислят за правилно

Идеализмът на такива хора не може да понесем реалния живот. И вместо да си кажат, че трябва да адаптират мисленето си, те се чувства жертви, като държат другите отговорни, че животът не върви според техните представи и очаквания. Бибията ни насърчава да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас – да сеем добро, за да жънем добро. Това една много важна ценност. Но, когато става въпрос за убеждения или очаквания, които са изкривени от житейски преживявания, тогава някой потърпевш ще изплаче: "Това да ти угаждам ме убива!"  

Ако всичко, което описах са твоите емоционални преживявания,  моли се Бог да ти помогне; потърси съвет от зрял и мъдър човек. Със сигурност ще е нужно да премахнеш филтъра от твоя ум. Бъди отворен за промяна! 

Ако имаш взаимоотношение с такъв човек – моли се! Не позволявай да ти се вменява чувство за вина и си постави ясни граници.

Молитвата, четенето на Словото са много важни и жизнено необходими, но не винаги са достатъчни за да се случи такава промяна.

Човек, който казва, че Бог му е достатъчен и не е отворен за мнение и съвет, е решил да живее в своя свят и иска другите да се съобразяват с него – сигурен начин да се чувства нещастен.