“Съдeнето на другите” е темата, която предизвиква много въпроси и често води до бурни дискусии. Библията ни учи да прощаваме, да обичаме и да не осъждаме. Но, от друга страна, трябва внимателно да преценяваме ситуациите, за да можем да си правим мъдри заключения.
Нека да си представим, че шофираме и покрай нас профучава друга кола. Много е лесно да си кажем: “Това е безразсъдно! Този човек излага на опастност не само своя живот, но и живота на другите хора.” Това е една справедлива преценка, направена въз основа на наблюдения. Но, ако разберем, че причината този човек да бърза е, че дъщеря му, която е на задната седалка се е задавила, защото току-що е погълнала малко топче за игра и той бърза за болницата, преценката ни веднага ще се промени.
Въпреки че е справедливо да преценяваме ситуацията според това, което виждаме, не е правилно да осъждаме мотива на водача.
Всички сме по-склонни да съдим другите по-строго, отколкото себе си. Наблюдаваме поведението им и бързо вземаме решение, въз основа на това, което предполагаме, че се случва. Понякога то е справедливо.
В крайна сметка, ако нещо изглежда като патица, върви като патица, плува като патица и се държи като патица … разбира се, че ще сме склонни да мислим, че е патица. Но, когато преценяваме собственото си поведение, сме склонни да не бъдем толкова строги.
Колко често казваме: “Е, въпреки че поведението ми не беше толкова правилно, намеренията ми бяха добри”. Ние преценяме другите според поведението им, а себе си – според нашите намерения. И тук е проблемът!
ХОРАТА НЕ МОГАТ ДА ВИДЯТ НАШИТЕ НАМЕРЕНИЯ, ТЕ ВИЖДАТ НАШИТЕ ДЕЙСТВИЯ!
Има голяма разлика между външното поведение и действията на един човек и вътрешните му намерения и мотиви. Повечето от нас са попадали в ситуации, в които сме казвали на някого: “Е, това, което исках да направя беше…” Това е нашият начин да му кажем, че не е преценил правилно външните ни действия, тъй като не е могъл да види мотивите и намеренията на сърцето ни.
НО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ МИСЛИТЕ НИ!
Затова, трябва да се запитаме, как нашите действия или думи ще бъдат възприети от другите хора. Може да е вярно, че имаме чисти мотиви и добро сърце, но ако външните ни действия или думите ни показват нещо друго, тогава ние объркваме хората, разтройваме ги или ги нараняваме. Хората може да чуват какво казваме, но в същото време те виждат и какво правим. И ако тези два аспекта на живота ни не съвпадат, тогава всеки път те ще преценят погрешно нашите действия!
“Каквото и да вършите … думи или дела … вършете го в името на Господа!”