,,Какво е човек, че да го помниш?" Този въпрос е задал Давид в Псалм 8. Малко след това, в същия псалм си отговаря с думите: ,,А ти си го направил малко по-долен от ангелите, със слава и великолепие си го увенчал." Пс. 8:4-5

Струва ми се, че напоследък човек си играе на зарове с Божия план за творението. Мисли се за свръхчовек, който е способен да се запази на тази земя, извън времето, което му е определено да пребивава. Това усещане се засилва още повече в днешно време от масовия страх и паника, всявани от медии и личности от научните среди относно заболеваемостта от Корона вирус. 

Запитали ли сте се колко пъти в това наистина напрегнато ежедневие сте се срещнали с мъдростта на Божиите думи? Колко пъти в медиите е бил поканен свещеник или богослов, съвместно с  всезнаещите най-различни вирусолози, имунолози и какви ли не…,,лози", който да бие не камбаната на смъртта, която чуваме вече една година?  Ние имаме нужда да чуем камбаната за спасение!

Играта на зарове с Твореца в зародиш е изгубена за човека без основата, положена чрез вяра в Него. Явно славата и великолепието, с които Господ е дарил венеца на творението, му идват в повече и го тласкат към самозабравяне в експериментите със собствения му живот.

Може би е дошъл моментът, в който най-правилното решение в тези тежки дни е молитвата. А като че ли сме я забравили и оставили някъде в най-тъмните кътчета на света около нас. За да можем да се справим със собствените си страхове и излезем победители, нека завършим отново с чудесните слова – молитва на Псалмиста – цар Давид в Псалм 6:3-4: Душата ми е много ужасена, но Ти, ГОСПОДИ — докога? Върни се, ГОСПОДИ, избави душата ми, спаси ме заради Своята милост!