„Вижте с Авраама, той повярва в Бога, и му се вмени за правда?“ (Галатяни 3:6)

С думите: „Той повярва в Бога“ Павел ни показва, че вярата в Бога е най-великото поклонение, най-голямата вярност, най-върховното покорство и най-угодната жертва. Всеки, който може да борави добре с думите трябва да говори по тази тема. Този човек ще открие, че вярата е всесилна. Нейната мощ е неизмерима и безкрайна.

Вярата дава на Бога най-голямата почит, която някой може да му даде. Да почитаме Бога означава да вярваме в Него, да Го смятаме за заслужаващ доверие, мъдър, праведен, милостив и всесилен. Накратко тя разбира, че Той е Създател и Дарител на всичко добро. Разумът не може да направи това, единствено вярата го постига.

Вярата прави Бога реален за нас и в нас. Без вяра Божията чест, слава, мъдрост, праведност, истина и милост не могат да се намерят в нас. Там където няма вяра не се намират и божиите величие и божественост.

Бог не иска нищо повече от нас от това да признаем Неговата божественост и да Му отдадем славата и почитта, които заслужава. Ние трябва да мислим за Него не като за някакъв идол, а като за Бог – Богът, Който ни приема и ни чува, Който е милостив към нас и Който стои за нас.

Когато почитаме Бога, Неговата божественост остава цяла и непокътната – Той получава всичко, което едно вярващо сърце може да Му даде. Когато почитаме Бога по този начин ние показваме най-голямата възможна мъдрост, най-висша правда и най-доброто поклонение понеже принасяме най-угодната жертва.

Превод: Радостин Марчев