Планинските склонове и дебри ни зачудват. Каква безупречна комуникация са имали героите ни в онези времена – как са успявали да държат единството и едновременно навременно да извършат своите подвизи, за да имат Свободата? Свободата, която са искали не просто за себе си, а да завещаят на нас.

А ние какво правим с нея?

Свободата не се изживява наготово, а се отстоява ден след ден. Общото между Свободата и Любовта е "струването на нещо".

Героите от миналото платиха цената на Свободата ДО "нашия ден" – оттук нататък поемаме ние щафетата.

Можем.

Та не сме ли ние сбъднатат мечта на Левски? Иначе напразно би било стореното от него.

Днес, в битките, които водим не за оцеляване, а за надграждане на постигнатото, отново отстояваме Свободата, платена с подвига на героите.

Най-ценното, което можем да оставим на децата ни, е докоснатото от нашите ръцете и мислите ни за тях  – мисли за добро, за бъдеще и надежда".

"… Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда" (Еремия 29:11).

Защитаваме Свободата като нямаме право на отчаяние и мислим мисли за "бъдеще и надежда"! 

Какви са мислите ни?

Да, ние сме сбъднатат мечта на Левски.

А децата ни са нашата сбъдната мечта. 

И така предава  се Надеждата от поколение на поколение и Свободата отстоява се не с меч, а с мисли за добро.

Една благодарност за мястото, на което живеем.

Една вълнение за времето, в което живеем.

Едно очакване за предаденото Послание, което винаги дава плод.

Така продължаваме да сбъдваме Свободата, предадена ни от героите.

И България свободна е.

Някой мисли добро за нея и децата ѝ.

Аз, ти и Бог. 

Достатъчно е.