„Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.” (2 Коринтяни 5:10)     

Писанието ни учи, че Бог е подготвил два престола. Единият е съдийският престол, за хората, които са горди, не признават или не желаят да изповядат греховете си. Вторият е престолът на милостта за бедните, угрижени съвести, които виждат и признават греховете си, които са в отчаяние от Божия съд и  се надяват да намерят благодат.

В Римляни 5:25 Павел казва, че този престол на милостта е Христос. Бог ни е дал този престол като място, където можем да намерим убежище, понеже не можем сами да устоим на Божия съд. Аз също искам да намеря тук своето убежище, понеже съм направил и все още правя твърде малко. Аз все още продължавам да съгрешавам срещу Божия закон дори след както съм бил оправдан и осветен.

Сърцето и съвестта ми, без значение колко чисти може да изглеждат на другите, не могат да разчитат на нищо тук. Но те ще бъдат заслонени от сводестия таван, наречен милост и прошка на греховете. Той ще ми служи като силна защита. Моето сърце и съвест ще се скрият под него и ще намерят сигурност.

Бог е оставил Неговите апостоли да проповядват и прогласяват, че всеки който повярва в Неговото име, ще намери прошка на греховете си (Деяния 10:43). По подобен начин „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен” (Марк 16:16).

И Исус казва: „Понеже Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Следователно, самият Бог е направил този престол на милостта. Той е Този, Който ни насочва далеч от съдийския престол към престола на милостта.   

Превод: Радостин Марчев