"Следователно не се обезсърчаваме. Макар и да тлее външният ни човек, то вътрешният се подновяваме всеки ден. Защото нашата временна лека скръб произвежда за нас вечна слава, която далеч ги превъзхожда.” 2 Коринтяни 4:16-17
Наскоро седях в сутрешната тишина и се опитвах да чета Божието Слово, но въпросът "защо?" продължаваше да напира в ума ми. Преди да разбера причината, осъзнах, че врагът се опитва да ограби моята радост: Защо, Господи, защо допускаш тази болезнена борба? Защо, Господи? Този труден сезон няма ли да приключи? Защо?!
Случва ли ви се някога да се сблъскате с болката от минали събития? Може би травматично преживяване като развод, внезапна загуба или предателство на приятел ви е направило безутешни. Или може би „по-малките“ изпитания на живота са се комбинирали в една страшна болка, която мъчи сърцето ви.
Каквато и да е причината, може да зададете вековния въпрос „Защо?" Това е един от най-ранните въпроси, които се научаваме да задаваме, и той идва в ума ни, когато в живота ни настъпват трудни обстоятелства. Можем да се молим и да четем нашите Библии, но този страшен въпрос има силата да ни влече надолу и да краде радостта ни. Не след дълго съмненията, подхранвани от врага, започват да завладяват съзнанието ни и ние си казваме:
Чудя се дали Бог е забравил за мен.
Може би ме е изоставил напълно.
Добрите Му планове трябва да са за някой друг, а не за мен.
Сутринта, когато задавах този въпрос отново и отново, Бог любезно спря негативната спирала на мислите ми, като ми напомни на какво бяха подложени някои от духовните гиганти, за които четем в Библията. Спомнете си за Йосиф, който прекара години в робство и затвор, след като беше продаден от братята си. Или Давид, който трябваше да избяга от двореца, за да спаси живота си и да живее години в изгнание, за да избегне меча на цар Саул.
И тогава се сещаме за Павел, авторът на ключовия стих, споменат в началото. Той претърпя множество побоища, години в затвора и натрапчив „трън в плътта“, който Бог никога не отстрани (2 Коринтяни 12:7). И все пак Павел написа тези необикновени думи, които прочетохте в началото.
Перспективата на Павел ме зашеметява, тъй като изпитанията му бяха всичко друго, но не леки и моментни! И въпреки това той се фокусираше върху Божия план за живота си. Как можеше човек с толкова много въпроси „Защо?” да проявява такава силна вяра? Следващият стих разкрива тайната на Павел за непоколебимото доверие: „Така че ние насочваме погледа си не върху видимото, а върху онова, което е невидимо, тъй като това, което се вижда, е временно, но това, което е невидимо, е вечно“ (2 Коринтяни 4:18).
Павел осъзна съществената истина, че на тази земя виждаме само част от историята и посредством заплетената мрежа от неприятности Бог работи за постигането на своите невидими, вечни цели. Павел разбра, че Бог може да втъче неговите въпроси „Защо?" в нещо красиво и далеч по-ценно от временния, земен комфорт, за който често жадуваме.
Когато гледаме в перспектива виждаме именно тази истина в действие. Виждаме как Йосиф се възкачва на висок пост в Египет и как Давид заема помазаното му място като цар на Израел. Виждаме, че постоянството на Павел води до много от боговдъхновените книги от Новия Завет.
И тези объркващи, болезнени въпроси „Защо?” сякаш намират отговор. Всеки момент играе решаваща роля! Защото без времето, прекарано в тъмницата, Йосиф никога не би могъл да се възкачи на власт. Без хаоса на преследването Давид никога не би могъл да носи короната. И без своите премеждия Павел никога не би могъл да разпространи евангелието в новия свят.
Вашият небесен Отец иска да използва вашето „Защо?” по същия начин. Той не ви е забравил или изоставил. Той не е решил, че не сте достойни за добри неща. Той ви обича дълбоко и дори в момента работи, за да изкупи най-агонизиращите моменти в живота ви.
Можем да ходим с надежда, знаейки, че Божията сила ни подновява всеки ден. И в Неговата сила ние получаваме отговорите на нашето „Защо?„Те вече няма да ни дърпат надолу или да ни крадат радостта. С вяра можем да положим болката си в Неговите способни ръце, защото служим на един Бог, който може да превърне нещастието ни в шедьовър.
Скъпи небесни Отче, благодаря ти за невидимото, вечно дело, което вършиш в моя живот. Помогни ми да Ти се доверя, въпреки сърдечната ми болка, знаейки, че това е само част от историята. Дай ми сили да устоя днес. В името на Господ Исус Христос, амин.
Photo: Shutter Stock
Източник: Cross Walk