„Авраам каза на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там.“ (Битие 23:13)

Ефрон, земевладелец от Хеврон, се опитва да накара Авраам да приеме едно парче земя като дар, безплатно. Ефрон казва: „Защо да се занимаваме с нещо толкова дребно? Ти си като Божий принц, а аз съм богат. Дори да ми платиш 10 паунда сребро, тези пари няма да са от значение за мен.“ Това е голям знак на уважение към Авраам, който е пророк и учител. Но Авраам използва здравия си разум и отхвърля предложението. Той предпочита да притежава земята и да я закупи за разумна цена.

Авраам можел да каже: „Зная, че ти си щедър, посветен и благ. Но на други места съм срещал хора, които ме научиха на горчив урок, защото човекът може да бъде непредсказуем. Така че се научих да бъда предпазлив. В Египет и Герар хората отначало се отнасяха към мен с уважение, но в края на краищата ме изгониха. Аз помогнах на хората от Содом, но всичко, което получих в замяна, беше неблагодарност и обида. Ако приема тази нива като подарък, потомците ти могат да забравят щедрия ти дар към мен след като си отидеш. Те може да решат да си вземат нивата обратно със сила, като изровят тялото на Сара и го отнесат. Ние сме чужденци в чужда земя. За да не допуснем да се случи нещо такова, предпочитам да купя земята с пари. Така потомците ти няма да имат правото да настояват собствеността да им бъде върната.“

Вярващите трябва да се отнасят към другите с уважение дори когато се касае за изцяло светски въпроси. Докато Божиите хора живеят в света, те трябва да управляват делата си внимателно. Подобно на Авраам те трябва да използват здравия си разум, да бъдат сърдечни и да показват уважение в отношенията си с другите и един с друг.

Източник "Faith Alone"

Превод: Радостин Марчев