Пладне, потънало в ужасяващ мрак. Страшен, но не достатъчно, за да скрие кръста Ти.

Умът ми, подобно машина на времето, ме връща в Битие. Тогава тъмнината обгръщаше всичко безформено, защото Ти още не беше проговорил. Сега пък беше настъпило времето за последните Ти думи, изречени от земята.

На Голгота Ти висеше между небето и земята, напомняйки за мястото откъдето беше дошъл и където щеше да се завърнеш. Кръстът Ти опасваше всички посоки на света, сякаш за да покаже наглед…но, че никой не е изключен от любовта Ти. Даже напротив.

Кръстът Ти беше издигнат извън портите, за да е ясно, че невинният плаща за всички съгрешили, не само за онези, които са се стекли в свещения град.

Мракът продължи цели 180 минути, по 1 минута за всеки градус, който описва, но и затваря кръга на старата ера. Ти си и началото, и краят. С теб започва и свършва всичко, независимо дали говориш от небето или простираш ръце между небето и земята.

Питах се защо ли чакаха до пладне. За да е сигурно, че всеки се е събудил след среднощните гощавки, съпроводени с вино и веселие. Никой да не пропусне събитието, белязало началото на новия Път към вечността, макар че средството оставаше същото – ВЯРА.

Когато поглеждам към него, неизменно забелязвам и кръстовете, издигнати отдясно и отляво – символи на избора. Отдясно са смирението, покаянието и прошката, а отляво крещят бунт, презрение и грозно отхвърляне.

Огромните гвоздеи парят и разкъсват. Тръненият венец раздира божественото чело до кръв. Минутите се нижат. Кой може да разбере агонията на душата Ти, която е оставена от Твоя Небесен Баща, заради любовта ТИ към моята душа?

Гледам Те и осъзнавам отново и отново:

КРЪСТЪТ ТИ Е ЕДНА БЕЗУСЛОВНА ПРЕГРЪДКА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, ПОЖЕРТВАЛА ЕДИНОРОДНИЯ, ЗА ДА СПАСИ БЕЗИМЕННИТЕ.

Три часа, в които имаше време да простиш на незнаещите какво правят, да се помолиш за безумните и да се погрижиш за майка Си. Повери я в ръцете на най-младия ученик, не защото беше любим и изключителен, а защото знаеше, че Той единствен сред останалите ще я надживее, за да бъде с нея в последните ѝ дни.

КАКВА Е ТАЗИ ЛЮБОВ? НЕ МОГА ДА Я РАЗБЕРА, НО ЩЕ БЪДА БЕЗУМНА, ДА НЕ Я ПРИЕМА, ДА ПРЕНЕБРЕГНА ПРОТЕГНАТИТЕ НА ГОЛГОТА ПРОБОДЕНИ РЪЦЕ.

Любовта ТИ побеждава.

КРЪСТЪТ ТИ РАЗДИРА ЗАВЕСИ,

ОТВАРЯ ГРОБОВЕ

И СЪКРУШАВА СЪРЦА.

Моето Ти принадлежи.

Петък е. Всичко е свършило.

Ти си там, където копнея да бъда и аз.

Зная, че ще Те видя, след кръста.

Не бягам.

Стоя.

Отговорът СИ ТИ.