„Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая „Да обичаш ближния си както себе си.“ (Галатяни 5:14)

След като чува и приема истинското учение за вярата апостол Павел сериозно наставлява християните да вършат искрено добри дела. Причината за това е, че остатъци от греха се намират и в оправданите хора. Тези грехове се противят на вярата и ни отдалечават от вършенето на добри дела.

Човешкият разум и грешната природа се противят на Духа във вярващите и контролират живота на невярващите. Разумът е естествено склонен към лицемерие и суеверие. Той иска да измери Бога според собствените си мисли, вместо – според Неговото Слово. Разумът върши делата, които сам желае с по-голямо желание отколкото да изпълнява Божиите заповеди. Поради тази причина верните учители трябва да учат и да насочват хората към истинска любов и истински добри дела, точно както ги учат и да вярват.

Никой не трябва да мисли, че истински разбира заповедта: „Обичай ближния си“. Тя наистина е много кратка и много лесна, що се отнася до думите, които я съставят. Но къде са учителите и учениците, които действително я практикуват в живота си?

Тези думи „Служете един на друг с любов“ и „Обичай ближния като себе си“ са вечни думи. Никой не може да мисли, да подтиква и да ги практикува достатъчно.

Забележително е, че съвестта на вярващите веднага се обажда, ако се провалят в нещо тривиално. Но същите тези хора не усещат нищо, когато пренебрегват любовта и когато сърцата им не са достатъчно искрени и любящи към ближните им. За съжаление, това се случва ежедневно. Причината е, че тези хора не ценят Божията заповед толкова, колкото собствените си суеверия.  

Превод: Радостин Марчев