„Слушайте това слово, което Господ изговори против вас, израилтяни, – против целия род, рече Господ, който възведох от Египетската земя, като казах: Само вас познах Измежду всичките родове на света; Затова ще ви накажа за всичките ви беззакония.“ (Амос 3:1-2)

В тази книга пророк Амос укорява и предупреждава изразилтяните да погледнат в себе си и да се покаят за своето безбожие. Ако направи това Израел ще осъзнае идващия Божий съд. Въпреки това посланието на Амос било широко пренебрегнато  и евреите му се подигравали.

Светът обикновено мрази Божието слово, така както и посланиците му. Още по-лошо, Амос пророкува по време на управлението на Еровоам, когато царството на Израел се намира на върха на своя успех и всичко вървяло добре. Макар и безбожен Еровоам бил популярен и смел цар, спечелил множество военни победи. Чрез тези победи „той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море“ (4 Царе 14:25). В резултат на това той се заблуждавал поради просперитета на царството си.

Когато нещата вървят добре, безбожниците са склонни да стават глупави и в края на краищата да се погубват (Притчи 1:32). Те не смятат, че се нуждаят от Бога и в своята слепота продължават да се държат по един безбожен начин. И те продължават така, докато не се изправят пред Божия съд и не погинат. Божието слово им се проповядва без полза, точно както виждаме да се случва в книгата Амос. Така Амос проповядвал в едно нещастно време, но също така и в едно много удачно време.

Можем да научим много от това. Когато времената са лоши, ние трябва да си напомняме Божията доброта и милост. В добро време обаче ние трябва да си спомняме за страха от Бога.

Превод: Радостин Марчев