В началото беше Словото… И Словото беше у/с Бога. И Словото бе Бог…
Освети ги чрез Истината. Твоето Слово е истина…
Живеем в пъстроцветно общество. Истината толкова е посивяла, че на моменти черното и бялото минават за едно и също. Духовното е изтъняло до неузнаваемост. Никога не е било така инклузивно. Идеологията на постмодерниза, известна със своя плурализъм и духът на езотериката, просмукан в Ню Ейдж, неусетно са пропили всички риалита, шоу програми и сериали, изпълнили медиите.
Толкова модерно е да чуваме думата „бог“ в множествено число. С други суми, човечеството толкова се е „извисило“, че е на „ти“ с всички познати и непознати божества от всевъзможни източни и западни пантеони, стига да ни вършат работа, извинявайки нашите доктрини, думи и дела.
Обаче, къде да избягаме от Абсолютната ИСТИНА? За някои хора тя не същеструва. Други не знаят къде да я намерят. Трети постоянно я сменят, защото за тях е относителна? Преди 2000 години един Римски управител ѝ обърна гръб съвсем съзнателно. Авторът на „Letters from Hell“, Valdemar Thisted, разказва за оригиналната си, въображаема среща със същата личност (Пилат Понтийски), който в огненото езеро има само едно-единствено занимание – да си мие ръцете отново и отново, докато свърши вечността. Дали ще успее?
Какво стана със Словото, което е Истина? Последните данни показват, че само за изминалата година Библията е преведена на 66 нови езици и е достигнала до още 707 милиона души. Това говори, че свършекът наближава, ако се съобразим с думите на Христос в Матей 24:14: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“
Какво наблюдаваме в така наречената християнска цивилизация в исторически план? Словото тръгва от Изток, подобно на Слънцето, стига до Запад, прави пълен кръг и отново се връща там, откъдето е тръгнало. Най-силно и бързо растящата Църква днес е в Китай и Иран, въпреки че гоненията и страданията там са непосилни.
Днес България празнува Деня на Словото. Тези, които наистина са познали силата и сладостта Му, сплотяват усилия, за да ГО направят достъпно и за онези, които нямат привилегията за директен досег с Него. Четат го по площадите с разтуптени сърца. Пишат учебници по „Благонравие“. Организират семинари. С цената на героично посвещение ръководят библейски училища. Държат църквите отворени въпреки всичко и всички.
Онези, които разтварят страниците на Словото за първи път на своя език, с риск да загубят живота си, го правят с радостни сълзи, а такива, които имат достъп до Него, на всички възможни езици, формати и мобилни устройства, понякога го забравят със седмици. На Изток в нищета и мизерия целуват Словото, а на Запад всеки ден се множат онези, които са под проклятие, защото отнемат и добавят към Него, на моменти без никой да го забелязва. Има и такива, които слизат от големи амвони и държат цял свят да разбере, че Словото вече не е това, за което са го смятали преди 20 или 30 години.
Това е реалността, която наблюдавам, но аз искам да празнувам днес. Това е най-най-най-любимият ми български празник не само заради аромата на розите и липите, и песните на славеите, а и заради спомена за вечността. Помислете само, в древността Словото на БОГА се е предавало от уста на уста, за да стигне до нас, далеч преди да е имало писменост. Днес кръгът отново се затваря и писаното слово става все по-непопулярно. Вместо от пещерни рисунки, се вълнуваме от електронни образи и холограми, които трябва да задържат вниманието, да запечатат „истината“, и да оставят наблюдателя празен.
Искам да празнувам и ще го направя. Ще намеря причина. Зная, че делото на Солунските братя не е било напразно. Дванадесет века по-късно латинският език вече е мъртъв, но Словото на кирилица се ползва на 70 езика от 300 милиона души. Уверена съм, че неуморният труд не техните ученици и сътрудници ще продължава да дава сладки плодове и даже зная защо. Защото Онзи, който ги е призовал, вдъхновил и изпратил, е Вечен, Непроменим и Всесилен, и делата Му винаги успяват. Проповедници, пастири, неделни учители, преподаватели няма да се предадат и да изоставят призванието си, макар и понякога с последни сили и само с капчица надежда.
В началото беше Словото. Не сме ли безмерно благословени?! Когато на Запад владее мрачното Средновековие, в България имаме Златен век. Когато на Запад се радват на Ренесанса, в България процъфтява Възраждането, при което Словото се преписва и хиляди по хиляди дечица го сричат всеки ден, когато по улиците на Лондон, например, има хиляди безпризорни малолетни. ТОЗИ, Който е запалил Огъня, Сам се грижи да поддържа запалени факлите на онези, които купуват масло в резерва.
Познаваме ли Словото? Държим ли здраво Истината и издигаме ли Знамето на правдата ние, като народ, който е единственият, чийто владетел е поръчал да му съставят азбука? Признавам, че на моменти се уморявам, но ми е достатъчно да чуя американски българчета да пеят български песни и млади сънародници да печелят медали, турнири и първенства, за да се укрепят отслабналите ми колене и отново да издигна факела.
В края ще бъде Словото! Не Бог ще съди в последния Ден, а вечната и абсолютна Истина. Същото Слово, КОЕТО направи световете, а после в уреченото време се роди в ясла, живя като един от нас, показваше любов, хранеше и възкресяваше, а после протегна ръце и Сам застана на кръста. Издигнат беше, за да се вижда отдалече. Вижда се и днес. От празния гроб. От Млечния път. От Антарктида и от най-малкото кътче на България, в което има църква, кръст или параклис. И не е най-важно дали имам писание на хартия, таблет или мобилно устройство. Може да е съхранено в сърцето, защото съм го прегърнала и никой не може да ме накара да го пусна. Никой и нищо.
Защото Словото е едно и единствено. Има си ИМЕ: ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. Той е и мой, и Твой. Искам да бъде Цар на Родината ми. Моля Го за това. Зная, че го правите и вие, за да се насладим на изпълнението на обещанията МУ и когато дойде, да Го посрещнем като Баща, а не като Съдия.
В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И БОГ беше Словото.
Словото е и в края. Когато и да настъпи, ТО ще ме оправдае пред Съдията на вселената, ако познавам Абсолютната Истина…
Ела, Господи Исусе!
Автор: Петя Зарева
