„А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.“ (Битие 50:15)

Библията ни казва колко лесно било за Симеон, Леви и другите братя на Йосф да съгрешат. Но тя също така ни казва колко трудно било за тях да се примирят отново с Йосиф и да възстановят отношенията си. Това е причината много хора, които не са чували посланието за Божията милост, да достигат до отчаяние. Някои дори се самоубиват, като се давят или обесват.

Когато „грехът стои на вратата“ (Битие 4:7) хората го пренебрегват. Тогава той ги сграбчва и от един грях следва друг – всеки по-лош от предишния. Когато греха е подтикнат към живот скъпоценната кръв на Божия Син е скъпото лекарство, което може да го премахне.

Ако можем, трябва да стоим настрани от греха. Но ако съгрешим, трябва да се научим как отново да станем и да възстановим твърдата си вяра. Самата борба ни показва какво означава да вярваме истински. Трябва да разберем, че грехът е ужасно зло.

Това не изглежда така, когато съгрешаваме. Докато го вършим, ние му се наслаждаваме. Но когато Божият закон ни накара да осъзнаем греха си, ние разбираме, че той е самият ад и е много по-силен от небето и земята. След това ние не можем да разберем Божията благодат без големи усилия.

Но едно сърце натоварено с грях, може да каже: „Макар че съм извършил много грехове „Бог не  е пратил Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде света спасен чрез Него“ (Йоан 3:17). Без тази утеха ние не бихме имали лекарство или защита против греха и неговото жило.

Превод: Радостин Марчев