Как да обичам себе си? Живoтът ни е добър, ако допринася за общото благо на хората; aко развиваме вродените си таланти, знаем кои са силните ни черти и живеем според тях; ако умеем правилно да се свързваме с другите хора и се отнасяме към тях с уважение и достонство; aко сме стабилни дори, когато попаднем в конфликт.

Нo най-важният показател за един добър живот е да познаваме същността на любовта. Тя да бъде главната черта от нашата  идентичност. Това означава да бъдем добри, мили и търпеливи, да имаме твърди убеждения, но да уважаваме мнението на другите.

За да обичаме хората и допринасяме за доброто им, трябва първо да изградим правилна основа в живота си – да се научим да се обичаме. 

Това не означава да сме самовлюбени и с чувство за превъзходство; егоисти, които разчитат само на собственото си мнение и служaт на своите интереси. Това по-скоро е егоцентричност. Тогава възниква въпроса: “Как да обичам себе си?"

Всички започваме живота си с естествената склонност да се обичаме. Малкото дете може да е заядливо и дребнаво, когато не получи това, което иска, но в своята невинност, с държанието си, то всъщност пита: “Аз значим ли съм? Ще снабдиш ли нуждите ми? Когато сгреша, ще продължиш ли да се грижиш за мен?”  Така то се учи, че е правилно и нормално да бъде утвърждавано и уважавано.

Но, ако удовлетворяваме всяко негово желание, ако не го научим, че никой не е съвършен, то ще израстне с мисълта, че е перфектно и по-важно от другите. Ако е било прекалено много критикувано и унижавано ще реши, че трябва да надхитри системата  и да намери начин да снабди нуждите си. 

Държанието на такива деца не е балансирано. Те не са научени да обичат себе си.

Белези, че не знаем как да обичаме себе си:

Постоянно доказваме своята правота – изпитваме необходимост да се аргументираме колко сме прави; притискаме другите; изискваме лоялност и уважение; ако другите не са съгласни с нас, смятаме, че нещо не е наред с тях. Очакваме нашето самочувствие да бъде изградено чрез външни фактори.

Унижаваме другите, за да се почувстваме добре – ако намерим достатъчно грешки в даден човек, тогава се чувствамe добре. Затова сме критични и осъдителни. Така пропускаме една важна истина за любовта – любовта се умножава, когато я раздаваме и това помага на всички.

Опитваме се да доминираме над другите, за да се чувстваме силни

Не реагираме обективно на конфликти – когато стане конфликт, нашата реакция е: “Защо ми причиняваш това? Ти не ме уважаваш. Защо не се съгласяваш с мен?"

Не искаме да бъдем уязвими – не искаме да се чувстваме изложени, като ни се казват грешките или се разкриват слабостите ни, затова започваме да се защитаваме.

Белези, че обичаме себе си:

Приемаме чертите на нашата личност – както положителните, така и отрицателните. 

Опитваме се да коригираме недостатъците си, без да се осъждаме и се наслаждаваме на силните си черти.

Умеем да се радваме, да бъдем състрадателни, смирени и добри, като това ни носи удовлетворение.

Oбичаме да бъдем утвърждавани, но и ние можем свободно да  утвърждаваме другите.

Mожем да прощаваме на себе си и на другите, и сме търпеливи. 

Умеем да бъдем спокойни и да подържаме вътрешния си мир.

Най-мъдрата книга ни заповядва да “обичаме ближния КАТО СЕБЕ СИ”!