Държа ли се като всезнайко? Можем ли да се въздържаме да не даваме непоискан съвет? Използваме ли в разговорите доста често изрази като “Трябва да…” или “Не трябва да..”?

Обикновено хората негодуват срещу някого, който винаги знае кое е най-доброто за тях. Дори когато чувстваме, че сме спечелили правото да даваме съвети в живота на ближния, трябва да бъдем внимателни. 

Не звучи толкова контролиращо, ако кажем на някого: “Обмислил ли си….?” Ще бъде по-лесно прието от това да кажем: “Трябва да …” или “Не трябва да….”.

Чух един мъдър човек да казва: “Дори да имаме познания и прозрение за определена ситуация, понякога е разумно да премълчим и позволим на другите да се зарадват и се почувстват удовлетворени, че могат да обяснят случващото се”.  Да се правим на “експерти” по всяка тема е сигурен показател, че в нас има гордост и това отблъсква Бога и хората.   

Ако се опитваме да покажем интелектуалното си превъзходство, хората ще се отчуждят  и може да ги накараме да търсят слабостите ни, за да “охладят” самочувствието ни. Ако сме склонни да бъдем “всезнайковци”, може би е нужно да направим едно честно изследване на душата си. 

Може би е добре да се запитаме: 

Дали чрез демонстрирането на знания не искам да прикрия своята несигурност?

Дали не копнея за внимание и признание от другите, защото не го получавам от източника, от който бих желал?

Ето нещо полезно, което можем да се опитаме да правим:

Да изслушваме внимателно другите;

да ги питаме какви идеи имат;

да не им се противопоставяме и коригираме;

 да ограничим предложенията си си до едно, две.

Ще бъдем изненадани колко бързо взаимоотношенията ни с другите ще се подобрят. 

Хората се радват да водят диалог, а не да слушат монолог.  Дали да не започнем да живеем според проверения във времето библейски принцип:

“Мъдрите не се опитват да демонстрират своите знания!”