„Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37)

Ако един слуга е покорен и спечели одобрението на господаря, би било нормално господарят му да поиска той да остане. Правейки това господарят не показва никаква особена добродетел. Но ако господарят изхвърли от къщата един добър слуга, това би било позор за господаря, не за слугата.

От друга страна, ако слугата е непокорен и въпреки това господарят му го задържи в къщата, това би говорело добре за господаря. Така е и с нас, като християни, които не винаги са послушни. Дори ако ние падаме и съгрешаваме, Христос няма да ни изгони.

Една майка никога не би изгонила детето си, понеже то е мръсно, болно или наранено. Макар малките деца често да са непослушни, нито един баща няма да ги лиши от наследство или да ги изхвърли от къщата поради лошото им поведение. Бащата само ще ги смъмри с думите: „Ако искате да бъдете мои деца, трябва да спрете да вършите лоши неща. Този път ще си затворя очите.”

Господ се отнася с нас по същия начин. Той казва: „Виждам, че не вярвате. Ако искате да имате вяра, зная, че Моят Отец ще ви я даде. Ако Той ви даде вяра, тогава вие със сигурност ще можете да вярвате.

Въпреки това вие искате да бъдете Мои господари. Искате Аз да бъда ваш слуга. Това няма да стане. Това показва, че Отец не ви е призовал. Но ще дойдат други, които ще приемат посланието Ми. Те може да са слаби и непохватни християни. Но стига да вярват, Аз никога няма да ги отпратя.”

Превод: Радостин Марчев

Източник: Faith Alone