"Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.“ (Марк 7:20-22)

Без значение дали хората вярват в това или не нито една агония, болка или тегота не може да е по-лоша от усещането за всичкото зло, което се спотайва в тях. Злото, което не чувстват, е дори още по-голямо и по-лошо от нечестието, което усещат. Понеже ако хората бяха в състояние да усетят всичкото тяхно зло, те бих разбрали какво е адът.

Затова когато всемогъщият Бог ни дисциплинира в Своята милост Той ни показва единствено по-малките ни злини. Той знае, че ако ни покаже всичкото ни нечестие, ние бихме били покосени и бихме загинали на място. Според автора на Евреи Бог ни показва част от злото в нас, като част от Своята бащинска дисциплина и наставление: „Той наказва всеки син, когото приема“ (Евреи 12:6).

Когато ни показва тези по-малки злини и нидисциплинира Бог желае да изгони по-големите, така че да не ни се налага никога да ги виждаме. Както казват Притчите: „Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него“ (Притчи 22:15).

Не е ли вярно, че посветените и верни родители понасят повече страдание, тъга и разочарования, когато децата им станат крадци или тръгнат по друг лош път, отколкото ако бъдат наранени? Верните родители с много по-голяма готовност биха наказали децата си, отколкото да им позволят да станат зли.

Какво ни пречи да усетим всичкото зло, което е в нас? Бог е направил нещата така, че хората да не умират, виждайки злото в собственото си сърце. Затова Бог е Този, който крие нашето нечестие от самите нас. Той желае да го виждаме единствено през очите на вярата.

Превод: Радостин Марчев