„А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.” (Галатяни 6:14)

Тук Павел казва: „Аз съм глупав, грешник и слаб. Хваля се със страданието си. Казвам, че съм без закон, без дела, без праведност, идваща от закона и накрая, аз нямам  нищо освен Христос. Искам нещата да си останат такива. Радвам се, че гледат на мен като на лишен от мъдрост, лош и виновен за всяко престъпление.”

Апостол Павел казва подобни нещо и на коринтяните: „И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила” (2 Кор. 12:9).

Самият Господ Исус Христос ни благославя с думите: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене” (Матей 5:11).

Това означава не само да сме разпънати заедно с Христос и да споделяме Неговия кръст и страдания, но и да се хвалим с това. Нека да бъдем като апостолите, които се зарадваха, понеже се немариха достойни да претърпят позор заради името на Исус (Деяния 5:41). 

Има обаче някои, които търсят почести, богатства и наслади заради името на Господ Исус Христос и бягат от презрението, бедността и страданията.

С кръста на Христос ли се хвалят те? Не. По-скоро те се хвалят със света, докато външно използват Христовото име. В края на краищата те се подиграват с него, вместо да го издигат в живота си.

Превод: Радостин Марчев