"Защото човешкият гняв не върши Божията воля." Яков 1:20

Според един скорошен анализ, между юни 2020 г. и май 2021 г. броят на инцидентите, предизвикани от ярост, проявена на пътя, която е довела до смърт или нараняване, почти се е удвоил.

Ние, хората, толкова бързаме да се ядосваме. И все пак Библията ни казва: „Разберете това, мои скъпи братя и сестри: всички трябва да сте бързи да слушате, бавни да говорите и бавни да се ядосвате. Човешкият гняв не произвежда праведността, която Бог желае“ (Яков 1:19–20, парафразиран превод).

Някои хора избухват и  се ядосват, и след това бързо се успокояват. Но има и такива, които не изразяват външно своята ярост, а вместо това просто  кипят отвътре. Това ми напомня за едно изявление на Осуалд ​​Чеймбърс: „Човекът, който най-бързо избухва, е този, който най-бързо се успокоява. Човекът, от когото трябва да се пазите, не е този, който бързо пламва, а онзи, който тлее, който е отмъстителен и таи отмъщение.”

Проблемът с гневния и ядосан човек е, че той никога не се задоволява да запази яростта в себе си. Той иска да ги разпространи наоколо. Вместо да се справи с гнева, вместо да отиде при човека, на когото е ядосан или с когото има конфликт, и да се стреми да разреши проблема, той го задържа вътре в себе си. Такива хора позволяват на гнева си да се задълбочи и той се превръща в корен на огорчение.

Но също така осъзнах, че има хора, които просто обичат конфронтациите. И за съжаление, днес в църквата има много такива хора. Те винаги се дразнят лесно, оплакват се от всичко и се карат.

От друга страна, тези, които са наистина духовни, не са хиперкритични. Те са любезни, състрадателни и обичащи хора.

Така че, когато изглежда, че някой се наслаждава постоянно да осъжда и критикува другите, това е защото нещо не е наред в духовния му живот. И не се учудвайте, ако откриете, че човекът, който хленчи най-много и е критичен към най-малките неща в живота на другите, е виновен за нещо много по-лошо, което крие дълбоко в себе си.

Източник: Harvest ORG