Когато синът ми Джонатан беше много малък, една сутрин го намерих да играе видеоигри, когато трябваше да си пише домашното. С дистанционното в ръка и с виновно изражение на лицето, той ми каза: „Татко, не можах да устоя на себе си“.

Джонатан не каза, че не може да устои на видеоигрите или на изкушението да играе видеоигри. По-скоро той каза, че не може да устои на себе си. И си помислих, че това е най-точното описание на изкушението, което съм чувал.

След като изпаднем в изкушение, ние обичаме да казваме, че дяволът ни е накарал да го направим или че някой ни е хванал в капан или току-що се е случила определена ситуация и следователно нямаме контрол над обстоятелствата. Но Бог никога няма да ни даде повече, отколкото можем да понесем или да ни позволи да бъдем изкушавани над нашата способност да се съпротивляваме.

Библията ни казва: „Изкушенията в живота ви не се различават от това, което преживяват другите. И Бог е верен. Той няма да позволи на изкушението да бъде повече, отколкото можете да издържите. Когато бъдете изкушени, Той ще ви покаже изход, за да издържите” (1 Коринтяни 10:13, парафразиран превод).

Писанието ясно казва, че изкушението не идва от Бога. Яков пише: „И помнете, когато сте изкушавани, не казвайте: „Бог ме изкушава“. Бог никога не се изкушава да греши и никога не изкушава някой друг“ (Яков 1:13, парафразиран превод).

Вместо това Яков казва, че „изкушението идва от нашите собствени желания, които ни примамват и завличат“ (стих 14). Ние играем ключова роля в собственото си изкушение. Сега, очевидно, дяволът ще работи в съгласие с плътта и този свят, за да ни събори, но ние не трябва да им сътрудничим.

И все пак, когато изкушението дойде при нас като християни, ние не се борим за победа. По-скоро се позоваваме на една вече извоювана победа. С други думи, ние почиваме и се осланяме на завършеното дело, което Христос е изработил за нас на кръста.

Източник: Harvest ORG