Бог се готви да направи нещо. Полезно е да се чуем, как изговаряме думи на надежда. Да си кажем: “Надеждата в мен е жива!”
Колкото и да не вярват някои хора, има духовен свят, както има и материален. Има свят, в който владеят силите на тъмнината, но има и свят, в който владеят силите на светлината.
Когато изричаме: “Надявам се!”, ние се изправяме срещу силите на тъмнината и им казваме: “Аз няма да се поддам на опитите ви да ме сплашите! Аз се доверявам на ВЛАДЕТЕЛЯТ НА светлината да ме пази и насочва живота ми! Чрез Божията благодат, аз ще стоя и ще се надявам.“
Няма значение дали виждаме или чувстваме нещо, Бог действа. Въпреки че не забелязваме нищо с естествените си очи, Бог се подготвя да направи нещо.
Сезоните в нашия живот, които са най-забавни, не са най-продуктивните. А най-продуктивните не са тези, които ни харесват и бихме избрали да преживеем отново.
Има сезони, в които се чувстваме съсипани, омаломощени и ги наричаме периоди на подкастряне. Но дори и за тези сезони има обещания.
Защо нещата трябва да стават по трудния начин? Защото, ако всичко става по лесния начин, тогава ще си мислим, че заслугата е наша. Ако не е трудно, ще се доверяваме на себе си. Моментите, когато Бог най-много работи в живота ни, са онези, в които не Го чувстваме. Тогава Той изгражда нашата вяра, когато не усещаме Неговото присъствие. Вярата ни е скрита под чувствата – казали са ни, че сме болни, но все още имаме надежда. Не знаем как ще се справи, но вярваме и се надяваме на добрия изход.
На надеждата не ѝ е необходимо да знае КАК, тя трябва да знае КОЙ!
Не зная кога, но зная КОЙ! Котвата за моята душа е надеждата!
В трудностите Бог ни приготвя за да израснем и да вкореним по-надълбоко нашата надежда. Надеждата е наша, когато я вземем и пазим.
Не трябва да полагаме доверието си в хората – те не могат да го опазят; нито в спестяванията си; в правителството; в придобивките; в успеха или в статуса си.
Вяра е да се надяваш за неща, които не виждаш. Това не може да се случи, без да познаваш Господ Исус Христос.
Човек най-добре опознава някого, когато има преживявания с него и прекарва време с него.
Може би никога не си полагал надеждата си в Христос. Чувал си историята за Него, но не си вкоренен в Него. Признаваш пред себе си: “Да, аз съм далеч от Бога!”
Може би в даден момент от живота си, си бил близо до Бога, но си бил разочарован и си поставил доверието си в хора или в постижения. Но днес е добър момент да потърсиш Бога, защото Той е близо до теб.
Това е денят, сега е времето!
Положи надеждата си в Бога!